Везната изящна

на голото рамо
трепти и потъва
дълбоко в тъмата.

Синкопи събличат
вечерния мрамор
и в шепи заспиват
плътта и луната.

С походка на котка
изнизва се мракът.
Мяучи денят и
пристъпва могъща

магията светла.
И токчета чаткат…
Изящното рамо
на ангел прегръщам.

                    Пловдив, 4 юли 2015 г.