С теб сме
като слънцето и земята
и кой е слънцето
и кой земята,
този въпрос
не си задаваме.

                                                       Двойствени сме
                                 и неразривно свързани.
                                                       И непонятни сме,
                                 и се разбираме -
да сме един до друг,
                                               един срещу друг,
сме обречени
                              – две огледала.
          Отразяваме се. И се приемаме.
                                 През Вечността.
                             За нас
                                         отменихме
                                                            Времето!

 

                                                             Ние сме
                                               тъканта на любов,
                                             тъканта на емоция!
И ако за миг
се отдалечим
ще се загубим,
ще ни очаква самотна смърт
от непритежаване.

И ако за миг
се доближим
                              с такава сила                           ще се отдадем,
                                                        един на друг
                                                   че ще се слеем –
няма да има кого                                                    да обичаме
                                             всеотдайно да мразим,
                                                                                                      да обичаме.
В този свят…                   
Ще се превърнем във Воал,
  Коси на Вероника, Полярна...
                                              звездата Любов!…

  Или както ни назоват хората,
  които прегърнати –
                                пространства,
                                                             тъмнината     забравили –
бъдеще търсят в небето ни!
Изпращат своето вричане
до нас,
                        пред нас.
Защото ние сме
Устояване
и Отдаване!...

 

...................................................

… с теб сме
като слънцето и земята
и кой е слънцето, и кой земята –
този въпрос
                               не съществува!
Двойка   неотделими    сме
в безкрайния бяг на вселената –
от нищото
                               до поредното съществуване.
  Непреодолимо привлечени.
                  Диаметрални     и      влюбени
да кръжим сме обречени – две огледала –
отразяваме се
                                                  и се създаваме
                           - И нереални.                 - И истински.

            И с Любов
                                                  - чрез Бог! -
                                                                                променяме,
                                                                създаваме
                                                                                                   времето! …


06. 06. 2015 г.

                                                                                          

   
© E-LIT.INFO