Вътрешен джоб

и тъй като те няма
когато другите
си целуват жените
държат им палтата

вратите ръцете
аз мога единствено
да вървя с теб
във вътрешния джоб
на палтото си
и когато минаваме
покрай цветарница
да ти избирам наум
букет светли лалета
да ям черен шоколад
от твоя любимия
да скачам в локвите
пръскайки сянката ти
и да се смея на другите
които целуват жените си
но палтата им
нямат вътрешни джобове

Купесто лилаво

с два въпроса
я помня
питаше винаги
какво е времето
вътре в мене
и какво не ми стига
за пълно щастие

днес е купесто лилаво
за пълно щастие
липсват двата ? въпроса

Точна наука

няма значение
дали сме в един град
с няколко улици помежду ни
или ни разделят океани
километрите метрите
сантиметрите са абстракция
това че те няма
е точна наука

* * *

в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика
да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала

Винаги

събери в един сак
топлите си чорапи
четката за коса
и плетените пуловери
и ела да живеем
в някой стар апартамент
с райбери на вратите
шпионка паркет
ръчно сковани шкафове
чугунена мивка
тоалетна с клекало
книги в кашони
спящи духове нафталин
в чувалите с дрехи
пощенска кутия
в която децата са крили
съкровища кестени котки
а на бюфета е пълно
с полъжтели черно-бели
снимки на внуци
вече пораснали
вече имащи
собствени внуци
ще е нужен ремонт
който няма да направим
зимата ти ще готвиш
а аз ще цепя дърва
и никога няма да се скараме
защото ще сме заети
да ни е топло

Отвътре

отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селска фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
на дните
отвътре си огънче
от кибрит
стигаш да пламна
но повече топлиш
аз съм по-скучен
отвътре съм твой

Книжка за оцветяване

на четири години
тревите до бунгалото
бяха с педя по-високи
от сламените ни шапки
носех сандали на босо
тя пък бели чорапки
цялата беше книжка
за оцветяване
държахме си ръцете
като големите
пуснахме ги за малко
викнаха ни
да се прибираме
после се стъмни
лятото свърши
и я намерих наскоро
бяла и непораснала
само с педя по-висока
иначе всичко е същото
и никак не ни се прибира

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Августин Господинов, "Нощта е действие", ИК "Жанет-45", Пловдив, 2014