Суламит

               Хванете лисиците, тез малки лисичета,
               които погубват лозята, когато лозята цъфтят!
                                                  Песен на песните Соломонови

Аз, който много те обичах!
Аз, който много те живях!

Оттеглял съм се безразличен
през конвулсивен остър смях.

Защо така, нали те сричах
и бях изцяло обладан
от твоята душа, и име
изгубил свяст. И чест. И свян.

Сега стоя непредпазливо
в контур до твоето лице.

Учуден, че така изстива
една любов. Едно сърце.

Хералдика

Замлъкнете, тръби! Оставете тоз знак хералдически !
Бях си просто момче от земята на Добруджа. Знам
правя грешки разбира се, но ги срещам фронтално и лично,
както тя ме е учила, черната, там.

Нося песен, но трудна. Песента ми не става за комкане.
Нека други да вземат поетично причастие. Аз
ще си нося кръста, ще го нося сурово и толкова,
без да клякам под риска в последния час.

Учуден, че така изстива
една любов. Едно сърце.
Ти си моя жена, но повярвай ми, искрено моля те,
че съм истински - даже когато греша.
И безспорно не виждам във дните си нещо епично.

Не купувам цветя. Не навеждам почтително стан.
Но когато е тъжно, изваждам ти прахче лиричност
и единствено аз знам как
и кога да ти го дам.

* * *

Крило бях аз... Ти беше само устни...
Как избуява тихият ти глас!
Над спомени, над суета, над чувства!
Над бившите ти форми падам аз !

И ти вървиш... и стъпваш по-красива.
По-шеметна... там, в южния си град.
Къде си ти... Усещам, че си жива.
И жив съм аз..
Официално млад.

Изящността наистина си струва...
Но как да върна свършения вик.
Жестоко ми е... да те нарисувам
с крило и устни... от отлитнал миг.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Пламен Панчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015