Малко щастие

Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните, годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги!
Беше време,
когато студа не бе като днешният
Нито слънцето толкова палещо...
Беше време,
когато не страдахме от ишиас и лумбаго
Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...
Не падахме лесно...
Носехме високи токчета по цял ден
и не се уморявахме!
Танцувахме по цяла нощ
и не се уморявахме
Дундуркахме ревящи бебета
и ни се спеше като за световно!
Но... успявахме
да отидем на работа...
Всичко беше така...
Никой не мрънкаше!
Никой не се жалваше...
Просто живеехме...някак,
щастливо с малкото, което имахме...
И не искахме изобщо да мислим...
колко нещастни сме...
А измисляхме как да бъдем шастливи
и живеехме
своето малко щастие,
своята розова Пролет -
младостта си!

·
Вещица

От вещиците зли...
Не съм
Аз съм от милите
И от добрите
Косите ми... не са кат абанос
Не са и като въглен чер
Те са на слънцето лъчите
Свила са
Златна са коприна
Носа ми ...
не е на гарга клюн...
по-скоро е ...
носа на мъничко момиче
А устните и зъбите -
не са злокобна пещера,
която бълва зли слова,
змии и гущери способна да
уплаши!
По-скоро са ...
със цвят малина и вкус
на отлежала медовина.
Каквито ти слова,
аз наредя...
Ще те омаят и опият
Ще те подлудят!
Очите ми,
макар зелени,
ще те запалят и ще ти
сложат те,
печат- клеймото!
Ще те омагьосат!
И ще се знае:
Вече си орисан!
В най-тежки клади
ще гориш!
Сънят ще те напусне!
А хляба и вИното, ще горчат!
Единствен лек,
във мен ще виждаш
Единствено спасение,
във мен ще търсиш!
Ще ме обикнеш до полуда!
Страстта, ще те влудява
И тялото ми...
ще го сънуваш и без сън!
Ще го желаеш -
лудо, бурно!
Живота си,
последното, което имаш...
за него ще заложиш даже!
Но, Аз...
Аз,
макар и вещица добра...
Аз съм Жена!
Аз жрица силна съм на Любовта
И Аз
не искам само тялото ти...
Не съм затуй,
ти сложила клеймото!
Аз тук съм...
за душата ти!
Че който ме е пожелал
И който във прегръдките си
съм приела...
От мен си тръгва без проблем
Ала душата му...
при мен,
сама
завинаги остава...

Мокър сняг

Мокър сняг ме наваля.
Цялата съм във вода
Шапката, палтото,
Ръкавичките и
шала...
Даже, и в ботушките ми нови,
той снежеца мокър,
път си e проправил!
Цялата съм мокра, като мишка!
Мокра -
от главата до петите!
Мравчици по мене сякаш лазят
и пощипват, да ме стоплят!
Ледена шушулка, ще съм скоро,
ако бързичко във душа топъл
не се метна
После в пухкава пижама -
пред камината,
във мекото одеяло...
Чаша с липов чай и ром -
ще ме стопли бързо , бързо!
Ще ме прати чак в Хавай!...
Гдето, никой пък не знае...
Мокър сняг
какво е!

За живота

Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършенно друга
Може би, годините,
са сложили печата си и върху мен -
със сигурност!
Но, аз пък няма да се жалвам!
Не ще зароня сълзи за това,
което днес е минало!
Било е!
Днес сме други вече!
Аз искам да се радвам днес
на дните си!
На това, което днес е във живота ми
На това, което утре , ще настъпи!
Дано е хубаво!
Дано е мир!
Дано света от лошото да се отърси!
Дано си всички спомнят...
че света... не ни принадлежи!
Той принадлежи на нашите деца!
Че времето не е НАШЕ!
То Е, на нашите деца!
И нека всички да си спомнят,
че всички имаме деца!
Децата - ТЕ не знаят, какво е омраза...
Те не правят войни!
Те играят игри ...и живеят
щастливо в своят си , детският свят...
Научете нещо от тях...
Тогава живота ще стане по-хубав,
по-чист, по-щастлив
за всички!

Разбито сърце

Сърцето ми е разбито
на милион парченца малки
Изглежда, така е било oт
стотици години!
Господ знае - Опитвах!
Опитвах!
Опитвах, толкова много пъти!
Старах се, толкова много,
да го събера наново,
парченце по парченце,
да го поправя!
Да го залепя,
да го споя, с любов,
но не става...
Не се лепи! Не се получава!
Кой знае, колко много животи
съм изживяла
със сърце счупено, разпиляно...
Кой ли знае, колко още
ще трябва да изживея...
Кой ли знае, чие наказание понасям...
Кой ли знае, какви грехове изкупувам...
Кой ли знае, чие ядовито проклятие,
тегне на раменете ми...
Кой ли знае?...Кой ли знае?
Аз - със сигурност, нямам идея!
Но, ще го нося!
Ще продължа да го нося...
До края на този живот, Господи!
Ще понеса болката
Ще изстрадам празнотата и самотата
Ще изстрадам и студенината
и пламъците на кладата
И цялото наказание,
което ми е отредено да понеса
И Аз ще платя!
Ще го изплатя греха! -
какъвто и да е той!
Но Господи,
Моля те!
Моля те!
Остави го само на мене!
Нека само, аз да го плащам!
Нека пътеката, бъде чиста
за тези, които идват след мене
За това,
ако трябва
аз ще горя и във Ада !
Но, моля те Господи,
Чуй ме...
и бъди милостивq Господи!
Не наказвай децата ми!

-------------------------------------------------------------------------

© Валентина Митова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023