Ручея на времето

Онемява ручея на времето,
бродят духове на разсъмване,
а миналото ни шеметно
се завръща до втръсване!

Все по-стари сме от вчера –
монети губим и ключове.
Любовта ни – претоплена вечеря –
ни превръща в голи трупове.

Славата не намери съдбата –
на недостойните си мачо…
Той пак си чеше брадата,
но така и не стана Мазачо!

06.04.2009 г.

За дизайна

Ние най-често
се наслаждаваме
на етикета на нещата,
а не на същността.
Романтиката ни
се превръща в осъществяване
                            на реалността.
Чувството за стандарт
е по-силно от повика
на интуицията.
Задвижени от играта
на подражанието,
се радваме на мнимото
                           осъществяване на идеята.
Обсебени от вещесъщността на думите,
се радваме наивно
на огледалните стъкълца.
Той като черна кутия
на бизнеса не познава
неподвластност.
Тази му сила се дължи
на най-човешкото качество –
алчността.
Кара тълпата да си послужи
дори и с последния си
финансов байпас,
за да бъде в крак
с писъка
и настроението на модата.
Мегавластта на внушението
ни кара
     да забравим
          да мислим.

08.03.2001 г.

-----------------------------------------------------------------------

© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023