Ти беше дом и резерват
на дните ми броени,
но в този обетован свят
аз бях ли приютена?
Течеше твоята река,
камбаните ехтяха,
но ласкавата ти ръка
превърна ли се в стряха?
Заселих всичко свое тук -
любов, дете и думи,
годините, като капчук,
звъняха помежду ни.
Разливах жадния си глас
над каменните къщи,
но чужда си отивах аз,
бездомна се завръщах...
годините, като капчук,
звъняха помежду ни.
Разливах жадния си глас
над каменните къщи,
но чужда си отивах аз,
бездомна се завръщах...
Сред грохота на твоя ден,
в изгарящата суша,
ще си припомни ли за мен
сърцето ти бездушно?
Невидима за теб живях -
безименно човече,
но вече не изпитвам страх
и не желая вечност.
Отстъпвам я на тебе, град,
тъй свиден и враждебен!
Ти беше моят резерват,
но не и дом последен...
26.08.23
----------------------------------------------------------------------
Стихотворението е с първа награда в националния конкурс за поезия “Акад. Николай Лилиев”-2023
-----------------------------------------------------------------------
© Галина Вълчева-Димитрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023