Слънце, слънце, слънце
слънце, слънце, слънце
дали сме човеци
дали нощта ни прави сенки
дали денят ни разкрива
слънце откъде светиш
заслепяваш черните влачещи се по бетона змии
антидотът е не в светлината
а в изпитата до дъно отрова
стъкленицата която ни превръща
от сенки в слънца
* * *
Коя е твоята любима роля?
За коя роля мечтаеш?
Какво сънуваш?
Как...
Актьоре, и аз играя с думите
Актьоре, май сцената е същата
Актьоре многолик!
Колко път изминахме
за скорострелна среща
за да ми запомниш името
и да е реплика от текстовете
които носиш
четирибуквено означение
че съществувам
Пътят към Гуадалахара
В памет на Росен Динов
Езерото е вече отвъд
сянката е вече отвъд
кънтеж на избягали думи
неуловими духове
нова земя ще откриеш Колумбе
в нова земя да заселим децата си
нова земя
където да потънат костите ни
кръв в пръстта
кръв в пръстта
ние сме първите преселници на слънцето
ние сме новите стопани на храма
нашите кости са олтар на децата ни
откъдето да търсят спасение
в тази нова земя
кръв в пръстта
кръв в нова земя
заселихме душите си
в земята на вечното слънце
Ла Манча
приют на търсещите
къща на мечтите
храм на душите ни
благословена да е пръстта
в която са първите
дали живота си
за избавлението ни
нова земя на дедите
нова земя на дедите
нашите сълзи са роса за цветята
нашите ръце са кръст на смирението
нашият живот в твоята земя Ла Манча
е пътят
вечен
на душите ни
Созопол
Диаманти
отблясък на вълни
на полуострова
все там се завръщам
и никога стъпките не са същите
хиляди падащи звезди не повтарят мига
измислен е светът
литературата е пристан
за отшелници
* * *
(по Боало)
да постои
още девет самотни години
в скрина
да мълчи там и не
произнася себе си
да отмине без да се е случвал
и това да бъде изящната
поетика
на отлежалото
шедьовъра
Самата истина
пределността като отвъд
като разсечен звук
най-радикалната не-материя
себеозначаване от висш порядък
съвършената дестилация в звук
е музиката
Женският пазар
толкова нежност
на грубия паваж
Какво купуват жените?
различни истории
1 кг щастие
добре
претеглено
2 литра самота
2-3 щипки
бързи разговори
В тълпата намират
някогашните
продадени
женски сърца
Времето е
мълчаливият им
господар.
* * *
зад розовата маска
мълчаливо
градът
говори
пъпът
на света е тук
в ореола
на светците
които обитават
домовете си
в сърцето на
града
--------------------------------------------------------------
Пристан за отшелници: стихове и фрагменти. Поредица „Космодрум“ № 13. София:
издателство Фондация „Емили“, 2022. 103 с. [Текстове: проф. дфн Жоржета Чолакова;
доц. д-р Кристиян Енчев].
Официален сайт на издателство Фондация „Емили“, https://www.emilyfoundation.eu/
Личен блог на Поли Муканова, http://moucanova.blogspot.com/
--------------------------------------------------------------
© Поли Муканова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023