Да избродирам исках мислите
върху сърцето ти,
да отключа залеза и в шепота на светлината,
да усетиш как вълните разливат ласки,
и като целувки нежно върху кожата попиват.
Вятъра да видиш
как към пристана понася
тая бяла лодка на мечтите ми
/И луната там е твоя пристан.../
Небето да разкъсам исках
и с шепи да заровя в чернилката на мрака,
и звездите като песъчинки да усетя
между пръстите ми как изтичат
/Времето изтича...
и както е самотна пейката на пристана,
тъй душата ми тъгува.../
Ала ухае супа в ъгъла на масата –
извива пара и очите ти – кобилки черни,
топуркат и след парата препускат.
Мое гладно пиле, запетайчице
изпаднала от редовете на стиха ми,
толкова ли струваше душата ми
и с часове изговорените думи...
--------------------------------------------------------------
© Атанас Петров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023