Когато вече няма да съм с теб.
Когато ще съм някак си далече.
Със книжките си непривично мек
при теб ще сляза в котешката вечер.

Спокойно можем да си почетем
далеч от ежедневните ти грижи.
Да ти припомня някой хубав ден,
за който само в стихове се пише.

А после ще се вдигна без крила.
Това ще ми е тихата победа.
Била ли е… или не е била…-
Да мога през стъклото да погледна!

--------------------------------------------------------------

© Пламен Панчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023