Война

* * *

Не вярвам нито в клетви нито в думи.
Не вярвам и в неверния си ден.
Но ако има нещо помежду ни.
Мисли за мен!.
Не в пъстра реч. Нито във ярък спомен
(отдавна мъртъв или осквернен.)
Светът лукав от вятър е отровен.
Мисли за мен.!
Мисли за мен. Но не поемай риска
да ме изгубиш грозно омерзен..
Достатъчно ми е ... Да го поискаш.
Мисли за мен!
Мисли за мен. Недей се прибеднява!
Не чакай, да се върна прероден.
Да те въздигам... Не! Да опрощавам.
Мисли за мен!
Мисли за мен. Такъв. Това е важно!
О, как разплитам тайния ти ген.
И за последно искам да ти кажа
макар и стар любов.
Мисли за мен!

Поет

Първоподобен! Неподправен! Див!
Гласът ти урочасвам да остане!
По верен от класическия стих.
По страдащ от библейската камбана.
Да липсва в него евтиният вик.
Суетен порив. Намекът за слава.
Да бъде непреходния език
на тази не измислена държава.
И ти да си оловният войник
забравен да й служи беззаветно.
И като него нека се стопиш
във времето, заключено безцветно.

Кучешко сърце

Уууууху-хууу! О, погледнете ме, загивам! Виелицата ми
отслужва опелото ... и аз вия заедно с нея.

Михаил Булгаков

Ще има мислещи животни знам!
Кобилката ще може да говори.
А ти човеко ще подаваш длан
когато акуратно с нея спориш.

Като фантаст да ви изглеждам луд?
И Дарвин е последната причина!
Човек... в човек се е превърнал с труд
А те - с експериментална медицина.

Ще бъдат нерви, скалпели, игли.
Големи умове ще се преборят.
За и против ще има. И дали
ще трябва да изглеждат като хора!

Но ме пробожда тайно мисълта.
Как ще говорим с тях за идеали.
И за религията и смъртта,
когато толкоз дълго сме ги клали.

Война

Война от тук! Война от там!
/Една Мария по средата!/
Обичам те, не ме е срам
от скрежа плъзнал по косата .
Обичам те над всички бездни.
Над бездната, че остарявам.
Войни човешки. Mеждузведни.
Ти, на сърцето ми оставаш!

Отечество

Отечество на трескавия разум!
Защо сега щастлив да не извикам,
че всичките заплахи са напразни
и че светът е светнал от усмивки.
Че никой не издига нови клади,
душите черни ризи не нахлузват...
Но мъртвите се вдигат в кавалкади
и разпиляват горните илюзии.
Страхувам се, човеко, но не крия
страха си във черупката на охлюв,
защото там страхът ще е в кутия,
заключила лекарството за болния!
И точно твоят страх е съпротива
Страхът на милиардите е щит,
И всеки , който дръзне да убива
ще носи риска сам да е убит!
И пак назад към тебе се завръщам,
рождена пръст, небе, все още синьо.
И като кълн нагоре се обръщам,
опиянен от слънчевото вино.
Защото в теб, частицо от Земята,
завързана е пъпната ми връв.
За теб, Живот, за цялата ти святост
подписвам се със собствената кръв.

Писалка

Живея в Разград. Някъде в безкрая.
Не ми завиждай на живота брат.
Особено когато вече знаеш,
че съм писалка... срещу автомат.
Една писалка никаква, такава,
но тя изписва с тъничко перце
онези думи дето заковават
и силния, и нежното сърце.
Спокойно си я слагам на ревера
/не да отида с нея на конгрес/,
а да потърси сметка. Да намери
виновника за смачканата чест.
И не за мъст, и не със груби думи
да изсветлява тези имена
които се навират помежду ни
и задушават всяка светлина.

* * *

Изтича времето изтича .
Нататък всичко е опасно!
Животът който ни обича.
И бъдещето му неясно.
Това което ни остава -
преразпределяме на срички.
И ако той ни продължава
го пием с мънички лъжички.
Като сироп, като отвара
безимени и безезични...

И както в приказката стара
отлитат божиите птички.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Секции

Последни публикации

Най-четени материали

Война