Метаморфози

Болката, която убива
е болката, която лекува!
Чувам тишина, разчупена
от сърдечен удар.
Око на езеро блести
с нежно безразличие.
Примамени, снежинките
напират на рояци и
чезнат в бялото му огледало.
Какво изпитват:
болка, страх, утеха?
Сами се връщат към началото.
Отпих от снежната вода —
безцветен образ на годините,
които неусетно отшумяха.

Остана болката да ме крепи
по леденото ръбче на мига.
Жена. И мъж — понякога.

Марсианска трева

Попита ме, дали тревата
на Марс е зелена.
- Мисля, че е оранжева.
Представи си –
цели полета в оранж
и само в сенките на
планините леко виолетово…
- Не, аз я виждам
небесно-синя с морави
отблясъци тук-там.
Възможно е, помислих си.
Всичко зависи
от гледната точка.
Макар че на Марс
няма трева.

Въпрос

Ако не съществува
смърт,
как да разберем,
че сме живи?

* * *

На кръстопът
вятърът
е най-самотен –
наднича в очите на хората.

----------------------------------------------------------------------------------------------

© Ваня Данева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022