На Пеньо Пенев
С вой глутница от помияри
пак препикава твойте кости:
"…звучене вехто...
...теми плоски…"
И ти си аут от буквара.
Избухват мините от хули:
"Пияница!...
Развратник!...
Търтей!..."
И твоят паметник безсмъртен
се срива с гръм на кота нула…
Пощада късно е да просиш.
Защо е тази злост –
не питай…
В държавата на подлеците
поетът
ражда се
дамгосан.
В държавата на клеветата
поезията
е
присъда.
Днес като вещица я пъдят
на българите от сърцата.
Минута съвест е излишна!
Секунда доблест е опасна!…
Епохата ни
днес
прерасна
в епоха на молци и мишки.
И ти,
поете,
пак си рана…
Но
блед,
нагризан,
горд,
навъсен –
гризачите от теб изтръскай
и удари по барабана.
Дано
под тоновете мерзост
събудиш на доброто къ̀лна –
преди смрадта да ни погълне
и племето ни
да изчезне.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
© Атанас Капралов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022