„Зимни повеи“

Снежинка от Рая

Снежинка бяла днес се завъртя,
изпратена от Рая над земята.
И сякаш стана светла вечерта,
и сякаш вятър топъл я замята...

Не бе снежинка. Детска бе душа,
преселила се неотдавна в Рая.
Съвсем случайно (може да греша)
се спря върху стъклото в мойта стая.

Учудена я гледах. И видях
как правеше неземни пируети.
Незнаеща ни болести, ни страх,
тя трябваше сред тъмното да свети.

И въпреки, че скоро на сълза
снежинката от радост се превърна,
доказа, че се случват чудеса...

Нощта съвсем не беше вече тъмна.

„Летни настроения“

Летни чудеса

От чудото на детството ела,
да видиш как се случват чудесата.
Пришиваш си на роклята крила,
политаш след изтичащото лято.

А в него водни кончета жужат,
облекли синевата още мокра.
Оглежда се останалият свят
във някаква почти бездънна локва.

И всичко свети в пъстра резеда,
тъй както е блестяло всяко детство,
което е избягнало беда,
помагайки си щедро с всички средства.
Не чувстваш как превръщаш се на елф,
но в теб се крие с багрите дъгата.
Намираш на пътеката си лев
и тръгваш да си плащаш чудесата.

"Есенни трепети"

Нощна картина

Вятърът, който довежда дъжда,
цяла нощ се прегръщаше с клоните.
А от каваците като ръжда
пожълтели листа се отронваха.

Облачна дреха от тъмен воал
е обточила лунния пръстен.
С острия звън на парчета кристал
пеят първите капки разпръснати.

Нощем светът е безплътен и зъл,
оскотял като хърбаво куче.
Пъди зората гласът му беззъб
и видения нощни отключва.

Нощем светът е самотен и гол,
беззащитен е в своята същност.
Вятърът блъска дървесния ствол
и в дъждовна вода се превръща.

"Пролетни напеви“

При живия извор

Ще стана рано при изгрев,
когато росата е буйна,
когато звездите са скрити.
При извор целебен ще ида,
извор с води живоструйни,
извор с води лековити.

Снагата си ще измия -
да стане гъвкаво-тънка.
Три пъти вода ще пия
да е гласът ми по-звънък.

Очите си ще наплискам,
ще взема слънце във длани,
в косите със смях искрен
от ментата ще закича.
Ще търся и ще намеря,
някой, който не ме е мамил,
някой, който ще ми е верен...
И може би ще ме обича.

„Всесезония“

Тъгата носи неговото име

Щурците щом засвирят в ре-минорно
и лятото запее в стихорими,
тъгата ме напада неуморно,
защото носи неговото име.

Щом есен се разбягат ветровете
и времето поспре неумолимо,
тъгата ми добива вид несретен,
защото носи неговото име.

Кънтят ли ледове сред преспи снежни
и сняг натегне покривите зиме,
снежинките са каменни надежди...
Тъгата почва с неговото име.

Когато пролет всичко разцъфтява,
в синхрон пробягват облаците сини.
Тъгата ми отново оживява,
защото носи неговото име.

Сезоните играят си на лото
със чувствата на хората. Незримо.
Билет непечеливш избрах, защото
тъгата носи неговото име...

---------------------------------------------------------------------------------------------------

© Румяна Пелова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022