Рисувам те... С дъха си те рисувам страстно.
Мечтите ми обливат те в горящи цветове.
Докосвам те копнеещо чрез мисълта си
и галя те с лудеещо възторжено сърце.
Превземам те, като вълшебна крепост скрита...
Създавам хоризонти дивни - да те подслоня.
Потапям те в морето – безнадеждно синьо,
от опити да разпознае в тебе своя блян.
Прекрасна си, в дъха на синева магична,
с космична шапка - чудни галактични светове.
Пулсираш със скалите в звучна мелодичност.
Подканваш ме да подслоня душата си у теб.
Усещам те... с възбуда, с тръпка на новатор,
за който живи са измислените светове.
Вълнувам се, като прадревен откривател
на истини, закътани в човешкото сърце. Вижте по-малко
---------------------------------------------------------------------------------------------------
© Калина Томова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022