въздишките и те различни,
дали в тъга, дали от нежност
едните в отзвук мълчаливи,
а други топли и копнежни…
навън е тихо, носталгично,
не пеят птици, не помръдват
замръзналите пръсти търсят
на спомен допира да сбъднат…
каквото има ще дочакат
и с топлина в съня докосват,
но неповикана тъгата
студено мислите жигосва…
решението е на всеки
коя пътека да поеме,
въздишка стопля тишината,
тъгата - пропиляно време…
------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Катя Кремзер
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022