„Няма друг рай освен изгубения.”
                           Хорхе Луис Борхес

Омарът плаче от витрина екзотична,
страстта напълва чаши с вино,
а палмите кръстосват златни шпаги.
Раняват облаците катедрали,
но Богородица ги гледа стихнала –
толкова безсмъртна, толкова обичана.

Тълпите бързат към брега на Тахо –
под купола на Триумфална арка
стъпките на вековете слизат...
И сякаш времето се преобръща,
морето срича стария си катехизис,
а Магелан се ражда същият –
готов да тръгне към мечтата синя.

И само чайките нехаят в танца си
дали това е Раят на земята,
или просто всеки ден е залъкът,
с който залезът ще ги нахрани...

------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Анжела Димчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022