Със звездите

Мои са бреговете на Марица
със селищата над водата.
Речни аметисти ме размесват
в калейдоскопи със звезди.
Пия през тръстиките
вихрите на моето раждане.

През вековите

Струни на арфа -
в колeктивната памет
живее митът за Орфей.
Музика от небесните сфери
ни превъзнася.
Продължаваме окуражени
в бъдещето.

Огледало

Изяснявам същността си
в огледалото на деня.
Безброй лица
се губят по пътя.
Божия сила движи галактиките.

Аура на есента

Червените листа на клена
и жълтите върху платаните –
в зеления ти поглед грейнали
с най-лъчезарните сияния.

Великолепна златна есен –
вихрушката ни завъртя
и стъпките отронват кестени
след двадесет и пет лета.

През паралелните вселени
и с порива към светла аура –
със стиховете си нетленни
Петрарка възкресил бе Лаура.

С венци от дъб и от маслина
посланията на доброто
прославят мъдростта, преминала
по пътищата на живота.

Звездна аура

       „Истинската поезия може да общува, преди да бъде разбрана;.“
                                                                                     -Т. С. Елиът

Ехтеше в тъмни пусти стаи
небесният ни праезик –
бях звезден жител и мистик –
не съм престанал да мечтая.

И ето ме върху земята
с космическия идеал –
отечество съм си избрал
и пришълците в мен се мятат.

И безначално, и безкрайно
от бъдещето в нас прииждат
послания на звездни жители.
И хрониките на Акаша.

Поетият път

Галеони, галери, фрегати
отвъд са отплавали
и делят с океанското дъно
отминала слава.

Съзерцавах стремглавия път,
височайшия, птичия полет -
със сезоните да отлетят,
да се върнат по Божия воля.

Бели щъркели, жерави, корморани,
във великото си преселение в края на август,
къдроглави и розови пеликани -
от Европа към Африка.

Към заветните топли страни
ни пренасят ятата с гигантския порив -
да се върнат отново напролет
в брегове олеандрови, лаврови.

По бреговете на Тракия

       "Поезията е обожествяване на реалността."

                                             Едит Луиза Ситуел

Слушам гласа на прибоя,
вдишвам соления въздух
и съм в хармония с всичко
в морския бриз възкресено.

Следвам рунически символи
по бреговете на Тракия -
телепатично ме свързват
с обожествени стихии.

Междупланетните сили,
звездния пулс на вселената -
Божия дъх преоткривам
във всяко стръкче зелено.

Ако бяхме

Звезден ритъм ме изпълва.
Бяла светлина –
пулсът на вселената
извисява всяко стръкче.
Хиляди слънца туптят,
сякаш сме отново сътворени.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Минко Танев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022