ОБИЧАЙ ме

Стопанино на моята душа
вселената ли преброява
жлътналите минзухари
а може би доверието се открехва
в капки слънчица
то не се продава
и кой би дръзнал да закупи
зелените ни стъбълца надежди
и тая шепа с лумналите пролети
с които утринта ще украси полите си
обичай ме Стопанино на моята душа
обичай ме до светлосиньо!

КОЛКО тъжни лавандулови полета
жужене лилаво и аромат на мед
застигат се и разминават
и търсят теб
и търсят теб
застигат се и разминават
жужене лилаво и аромат на мед
колко тъжни лавандулови полета

празни пити
само шестоъгълните отпечатъци
в душите

АКО не си виждал
как диви патици летят
в правилна формация
и се спускат над дърветата
и приплъзват в езерото
ако не си наблюдавал
сърна и малкото й
как грациозно пасат край брега
и повдигат плахо
онези големи кротки очи
когато в тихите води легнат
следобедните сенки
и съвършената архитектура
на камъша надиграва
огненочервените тела
на златни рибки
а звездочелите била на хълмовете
светят в полуздрача
като бяла гръд на девойка
нищичко не си видял.
не си разбрал от рая

КОГАТО мракът стисне гърлото
и светлина като спасителен кораб
се плъзне в тъмносиния ми залив
когато тихо ромоли гласът ти
и заоблените думи са сякаш
влажни камъчета сърчица
в назалните заглъхвания на брега
а разпилените звезди
на пясъчните лилии
изпълват лунните клавиши
със Серенадата на Шуберт
тогава знам - душите ни се любят
на разсъмване

ПОДОБНО утринна роса
по върховете на надеждите
капчици море блестят по пръстите
каменисти брегове вървя
розовеят черупките
на мидите форминифера
насред пътя
като пусти домове са
залее ги вълна
и после се отдръпне
в сърцевината си прорязана
вратите зейнали на болката
и крясъци на гларус
пълнят пъзела в бисерно синия ден
зазлатява крайчецът
на пухестите облаци
и аз вървя вървя към теб
сякаш утринна роса
по върховете на надеждата

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Диана Павлова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021