За мълчанието и поетите

За мълчанието и поетите

А белите вишни мълчат ли, мълчат...
Под тях - аз, поетът и малък човек.
Покриват с листенца мечтания път.
Какво пък - опитвам да бъда зевзек!

А белите вишни пропускат лъчи,
и в сенки завиват набола трева.
И сам Дебелянов от гроба мълчи.
Дори да мълчиш са ти нужни слова.

Кръговрат

Вторниците някак са дъждовни.
Трети път Земята я боли.
Може би стреми се да запомни
всяка капка паднал дъжд, нали?

После, ново, слънцето ще пекне -
влязло във сезонен кръговрат.
Трети път Земята ще олекне,
тътрейки се в тъмен необят.

Следвайки по орбитата своя
дирите на Млечния ни път,
се върти, намерила покоя.
И звездите - капки дъжд - валят...

Тишини

Чуваш ли как шепне тишината,
скрила се в цигулка на щурче?
Няма начин да не те отпрати
в чашка на жасминово цветче.

Там ще срещнеш малки на колибри,
правени със толкова любов!
Ти отбий се в моята колиба,
в нея е затворен благослов.

После... ще погледнем към луната,
имаща променливо лице.
Няма начин да не те отпрати
право в обичното ми сърце.

В него няма низост и преструвки,
само пулс, изтласкващ на вълни
светлата ми кръв с една целувка...
С много, толкоз много тишини!

Крадец на усмивки

("Не!" на всички форми домашно насилие срещу жените!)

Години, години, години наред
не чувам от теб хубава дума.
А той само за миг и с душа на поет
за лека нощ с жар ме целуна.

Години, ах, колко години, познай -
по мен крещиш, даже ме псуваш.
А той така нежно, лирично по скайп
със мен всяка вечер флиртува.

Години, ах, колко години до днес
за моите чувства забравяш.
А той проявява такъв интерес,
любов даже иска да правим.

И докато тровиш ти всеки нов ден
и често ме караш да плача,
краде всяка нощ той усмивки от мен
и слънце дарява ми в здрача.

Из "Луната вместо тебе ме целуна"

Копринена нишка

Тъка копривените нишки,
цедя пелиновия сок.
Сърцето ми, покрито с пришки,
отглежда самотата в срок.

И вглеждам се в доброто време,
което всичко заличи.
Ще дойде ли момент да вземем
букет от слънчеви лъчи?

Награда ще е за упорство,
за твърдост, буйност и инат.
Идеи и противоборство
делят ни във наивен свят.

Влакната суча със въздишка -
копривата ме подлюти.
В секунда свилената нишка
превръща свидните мечти.

След нея нищо не остава,
освен искрици или дим.
По-важното е, че забрава
дарява сокът от пелин.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------