Вятър ечи, Балкан стене,
       сам юнак на коня
       с тръба зове свойте братя:
       всички на оръжие...

          Добри ЧИНТУЛОВ

Разнобагрен български Балкан, хайдушко сборище,
спуска се над тебе нощна плащаница.
Люлка екнала си за ранените и морните,
вечните им сенки в мрака ти надничат.
Губя се опипом надълбоко в красотите ти –
вироглавец, запленен от чародейства,
блясъците звездни с хипнотичните си приказки,
ме превръщат във един мечтател трескав:
плачеш за войводата Апостол, за Вълчан, Стоил,
знамена от син атлаз развяваш даже,
ятаган строшен на две, привижда ми се най-подир –
вместо сетно сбогом до надгробен камък.
Партизаните и те са дирили спасение
в лековитите ти бели водопади,
в гозбата с месо от костенурки – угощение,
в гледката на формите ти импозантни.
Ти прошепваш после за горянските движения,
за обречените и пленени чети,
за предателствата зли, за кървави брожения
и за хляб и лук на гладния в ръцете.
Обиталище на толкова блажени духове,
стряха и купѐ за странстващото слънце,
кой ли би застанал пред Балкана с равнодушие,
песните ти в мен не могат да заглъхнат!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Веселин Веселинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021