Душа, харизана на свободата.
       Глава, обречена на вечното въже.
       И някаква жена освен България,
       останала във тайна и до днес...

          Дамян ДАМЯНОВ 

Бесилото – над него със невидими крила рогатият
кръжи и предвещава още робска служба;
трупа̀ да прати мигновено в кладенеца на забравата
е дал обет, с потисниците в крепка дружба.
Лице от мляко и от кръв, очите – сиви, златна – гривата,
присвити устните, за пръв път бездиханни,
без рукнали слова, разкъсващи на мрака пелерината,
апостол, дякон, пълководец, съзаклятник…
Огромното сърце с нетленната задача все за другите –
да сложи край на теглилата им злокобни,
сега се носи трескаво в орловите небесни куполи,
единствено по свойта ангелска природа.
Керваните, покрити с траурни воали, тъй понесени –
жени окаяни, мъже непримирими,
погребани в снега мечтите, идеалите лелеяни
за патриотски пътища неуловими.
Черковното му пение (отекващо) трепти навсякъде –
епическо, изящно, дръзко, вдъхновено...
Зяпачи мерят тялото измръзнало със дребни камъни,
а карловско огнище гасне осквернено.
Но ето – Бог пропъжда дявола далеч зад минаретата,
обръща гръб на пиршеството на врага си,
разравя вечността в мравуняка със име „человечество“,
което образа да слави в паметта си!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Веселин Веселинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021