Врати

Замиране

Тази жена не е красива,
не е умна, не съм сигурен
дали наистина е добра.
Тази жена е удобна и топла.

Тя има мъхеста хралупа,
в която се свивам удобно.
И замирам, замирам, замирам.
Замирам, замирам, замирам.

Врати

Не мога да направя
каквото някога съм правил.
Не говоря за любов с непозната
жена. Нито за бой в кръчма

срещу още по-непознати мъже.
Или за безкрайно скиторене
из ноемврийските улици.
Отдавна затварям врати -

тихо и завинаги. Оглеждам
със страх къде влизам.
Колебая се - бил ли съм тук?
Същото ли ще почувствам?

Несигурна

тя се опита да кацне на челото ми.
И да заживее като птица.
С трохи от собствената си нежност.

-------------------------------------------------------------------------