Песни и хляб

          На Женя

Може би ще ме кориш след време,
мое малко хубаво дете,
че написах толкова поеми,
а в тетрадките са още те.
Че не ти направих бяла къща
с много слънце, мебели, цветя
и да бързаш в нея да се връщаш,
и засмяна да те среща тя.
И че за ръчица те поведох
да си търсим стая в чужди дом,
а над нас небето беше бледо,
двете бяхме птички без гнездо.
Хорските тавани бяха ледни,
често търсех и за хляб пари,
тръгвах си от работа последна,
идвах първа, рано призори,
мъчех се за теб да преуспея,
гонех щастието в дън гори,
но не са ме чули да запея
под небето песни за пари!

Няма радост в пътищата лесни!
Нека вее. Нека гръм гърми!
Дъще моя! Вярвай в мойте песни!
С тях не сме ни бедни, ни сами!

Старите български къщи

Една до друга се притискат -
да се спасят от ветровете.
Излющени са те и ниски,
но техните прозорци светят
един до друг - из равнините,
един над друг - по стръмнините.

Кирпичени са те и в мрака
една на друга се оплакват.
Проскърцват портите ковани,
когато гост далечен канят
и бавно времето умира
под схлупените им потони,
в праха на вехтите икони,
но всеки миг вдълбава диря
и гвоздеите им големи
блестят като сълзи втвърдени,
като минути вкаменени
и стъпки на самото време!

Една до друга се притискат
и пазят се от ветровете!
Излющени са те и ниски.
А се издигат - до небето!

Българска багреница

Ослепявам от цветове
и не виждам нищо освен България!
Бяла зора - бяла пътека -
бяло съзвездие - бяла къща за вековете!
Синя прозирна синева -
обич и вяра, огледани в кладенчета и езера.
Жълта купа - злато, добито в житени надземия -
покрив над влюбени, люлка на радости.
И зелено, зелено, зелено -
от очи на деца, от листа и треви,
от поля и гори
и от мъхове, полепени по стари герани.
Пъстроцветие! Чудоцветие!
Приемете ме - малка работна пчела!
Посрещнете ме - аз ще ви галя с крила
и в крила ще се оглеждам
виолетовото - от сълзите детински
и оранжевото - от слънчевите!

И слънцето плака за тебе, земя,
и слънцето плака за тебе!
То пролива сълзите си златни
над бранни поля
от незнайни години,
от незнайни години!
И от тези сълзи е покълнал живот не един!
В цветовете се вливат нечувани звукове
от щурци и скворци,
от гугутки и косове,
от стада и пастири, родени под слънцето.

И се съмва, когато премине момиче
под босилкови мигли с две ябълки румени.
И се съмва от поглед на босо дете!

И изгряват отново трептящите багри,
и пак се обагря
пътеката в бяло
и въздухът в синьо,
и житният купен - в невиждана златна боя,
потекла от двата клепача
на моето българско слънце!

Младост

Взеха ми най-свидните милувки,
Взеха вярата ми, че те има.
че не само между две целувки
някой ще ме нарече
любима.

Но останаха на раменете
белезите от крила големи!
Волни мои!
Пак ще порастете!
Вий сте в мене!

Скарани

Тежко като изпразнени лавици
на някогашния антиквар.
Глухо като смълчаната улица
след като си отиде.
Празно като стаята ми,
където останах сама.
Тежко като небето без слънце, без месец .
Смешно като децата, скарани за играчка.
Глупаво като спукан оранжев балон.
Нормално като за всички влюбени.

Най-тежкото

С тежка десница
да ме беше ударил
в лицето,
друга да беше залюбил,
сърцето така не би ме боляло!

Защо, защо ме погали снощи
от жалост …

Нежност

Аз те нося -
непосилен товар,
аз те нося
години предълги,
не намерих кому да те дам
и под теб,
скъпоценен товар,
се прегърбих...

Погребваха една майка

Позната ми е тази страшна скръб...

Една жена, съсухрена от грижи,
полека си отива от света,
не иска вече залък хляб да хапне,
ни с тъмна кърпа да се пребради,
не може думица да ти продума,
да ти се скара, да те посъветва.

Под спящите завинаги клепачи
тъмнеят само две следи
от неизплакани сълзи.

Обезлюден, светът край теб мълчи
и ти се иска
лицето си да скриеш в шепи
и да избягаш
от сянката на някаква вина -
неясна
и непоправима.

Автобиография

На кръста си голям,
невидим.
Съм здраво прикована.
И по сърцето нямам белег,
защото цялото е рана.

Завещание

Не съм изпяла всичките си песни,
не късайте изопнатите струни!
В последната ми нощ те пак ще блеснат
по пълнолуние!

Не съм изпяла всичките си песни,
най-хубавата още пазя в мене,
но пак на вас ще я оставя честно -
пазете я - макар и неродена!

-------------------------------------------------------------------------

© Андреана Радева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021