Падналите под дървото плодове
не будят апетит във мене.
Протегна ли за миг ръце -
имам ги,
не е ли загуба на време?!
Аз гледам във високото из тия клони,
ровичкам в тях, и белези остават,
не бързам, или бързам, може би,не зная..
Плодовете горе, като огънче подмамват.
Разбирам - ще е грях...какво пък?!
Нека ме изгонят и от Рая!
Ябълката ми се иска да докопам
вкуса й да усетя и ще я оставя.
Почти два сутринта е!
Не заспивам...
Позволявам си да помечтая,
да изпуша две цигари
да си отворя трета бира...
Каква нестабилност!
Как бързо мени си
цвета самотата
и посоката
всяка зависимост!
Почти два сутринта е.
Няма да ме разберете!
Позволявам си да помечтая,
пакет цигари, малко бира....
Утре ще ме впрегнат сто въпроса
от главоболие и някаква магия...
Някаква странна магия,
която ме оплете, без да разбера!
И ще ми се иска пак да се напия -
да я забравя -
или
за да я запомня и спася.
Останалите поетеси
са пълни вероятно с рими,
в остротата на които
можеш лесно да изгубиш
я себе си,
я мене,
в които лепкавото време,
като ясна пролет да те влюби,
и в душевните капризи
да те спаси
от остър случай
на безразличие
и делници ревниви...
Останалите поетеси
са пълни сигурно със чувства,
препуснали в заобления дъх
в писеца им трептящ от нужда
мастилено петно да хвърли
върху листите с възбуда...
И аз да се изгубя...
Аз?!
Аз... пиша най-слабите си стихотворения
в дъждовни дни,
дорде при теб е пролет.
И сърбам капки ужасяващи съмнения
от капчуците в самия покрив
на един погром любовен.
И сигурно останалите поетеси не разбират,
но оставайки във теб
от мен
поезията взимат.
И точно толкова сега е нужно,
една способност -
или талант -
да вляза аз в едно изкуство...
Или завинаги да тръгна - емигрант.
Влюби се пак във моите рими!
В остротата на които
можеш лесно да откриеш
я себе си,
я мене,
в които окъсняло време
като подранила пролет да те влюби
и в душевните капризи
да те спаси от остър случай
на безразличие
и делници ревниви...
Звездите като точици далечни
едва, едва блещукаха във тая нощ...
И в улея на мрака
разля без срам луната
своя кикот, жълт и бос.
И всичко струваше си сякаш...
Макар допито виното
да бе оставило по-кисел вкус...
Макар и славеят, загубил силата
песента научена уж наизуст
внезапно той да бе забравил!
И облаци на-сетне, от коприна,
закриха старото небе със нежност...
Бе нощ една,
не помня друга тъй щастлива...
Не помня друга тъй изпълнена със лекота!
Да не бе единствено луната
в улея на мрака
тъй без срам разляла
цялата магия...
да помня нещичко и през деня....
А всичко струваше си сякаш!...
Макар допито виното
да бе оставило по-кисел вкус,
макар и славеят загубил силата
песента научена, уж наизуст
внезапно той да бе забравил...
И мен със песента да бе спасил.
Сънувам вятърни мелници, пътища...
Колелата на слънчева колесница,
в пряг от два коня бели, възкръсващи
в ореола над сто мъченика.
Сънувам болките, режещи вятъра
в най-оскъдната трепетна истина...
Самодивата, танцуваща в пламъка
с нероденият плод, дар от скитника.
Сънувам белите върхари на свършека,
девствен напев за нечия слава....
и божествена милост от мъртвия
и от дявола другарска пощада.
Сънувам ятото литнало в бъдното,
като сянка от минало лято,
и страха си сънувам от будното...
и страха си сънувам най-явно!
Ти сигурно ще се усмихнеш!
Знаеш - ти все се усмихваш....
И някой ден, като пристигнеш,
ще имам най-красивата усмивка!
Ще имам очите ти, вперени в мене,
като две очи на дете, на приятел.
Като спомен ясен от минало време,
от самият тебе... сънищен създател.
Ще имам дъха ти
по чашата с вино,
с виното, което пазих с години.
Виното, което ще изпиеш,
преди да съм успяла аз да отпия.
Ще имам пясъка,
останал в косите ти,
пясъка от моретата на някой свят,
на някой свят далечен,
нейде в тъгите ти
заключен като пристан от морска жал.
Ще имам съчувствието на душата ти млада,
младата ти душа,
остаряла внезапно.
И ще остарея с тебе заедно,
седнали на дивана,
вперени във прозореца на малката стая,
прозореца,
от който оттук насетне
няма да има какво да очакваме...
И ще настъпи хубаво,
най- хубавото време,
когато ще имаме в какво да вярваме.
-------------------------------------------------------------------------
© Дебора Дикова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021