Залисан в своите работи

Няма щастие,
тъй както няма и радост,
любов!
Защото тебе те няма.
А тия двете, мои ръце
стискаха шията ти,
галеха кожата,
пълзяха като змии
в краката твои.
Сега са по-пусти
от пресъхнало море.
Жежко е слънцето,
паметно.
Прашно е захвърленото сърце
на дъното
на всичките си мечтания
и жалки копнежи,
да долепиш още веднъж
устни по моите.
Хилядолетие ни дели.
Когато пресея
дъното с белите пръсти
знам, че ще дойдеш за мен.
Ще събереш косата ми в шепи,
ще ме изправиш на пръсти.
Дъхът ти
ще разхлади шията ми
и отново ще се стопиш
в изгрева,
залисан в своите работи,
Господи...

Тук

Тъмна стая
и една мека, пълзяща,
оранжева светлина.
Слагам в печката цепеница.
Огънят пуска нетърпеливи езици
като грешник,
смолата мирише на мъж,
на тежък парфюм,
това е ароматът
който помня от малка.
Ухание на сигурност,
дори когато те няма.
Далеко съм от варосаната стена,
една стоножка седи с гръб,
гледа ме втренчено.
Аз броя. Премества краката си
въпросително. Живей!
Аз в тоя ъгъл, ти на бялата ми стена.
Остави ме да спя.
Утрето идва. Досадно.
Дошло е. Мирише на мъж.
Тежки, миглите ми се сключват,
аз потъвам в ръцете ти
жива, жив.
Плача като дете.
Кажи ми,
че така ще останем
завинаги тук,
Боже.

Нарисувай ми лале

Искам върхът на устните ти
да са отдясно на шията ми.
Да усещам твърдостта им
когато окажа съпротивление.
Искам езика ти
да рисува лалета
по бледия ми гръб.
Искам косата ти
да гъделичка бедрата ми,
толкова много,
че да заровя безпомощно пръсти в нея,
докато се опитвам
да разкопчая каишката на сандалите си.
Искам захарта,
която държиш в шепите си,
да стане сироп
между моя корем
и твоя...

ДЖОБ,
в който нямам време да бръкна,
преди се въргаляха,
дрънкайки нежно по дъното,
стихотворение,
хартиена роза,
камъче, счупено точно
на три,
листче, ухаещо на твоя парфюм,
адресът ти,
изписан на него
и повторен старателно
няколко пъти,
за да знам къде живее моето сърце,
и ако поискам
да се върна, и открадна
целувка, а може би две...
А сега, самичко на дъното
спи -
млечно зъбче.

От обич

Стиснал си устни до побеляване,
ръцете ти свити в юмруци,
под масата, твоята маса,
по която моята длан не е минала.
Не съм чертала по нея нехайни сърца.
Не съм разсипвала вино по чашите.
Не съм събрала трохите
за гълъби бели.
А те седят на балкона твой,
стискат парапета
с червените си крачета,
гладни, жадни
и те гледат въпросително.
Тази вечер ще правят любов на гладен стомах.
Няма да заровя пръсти в косата ти,
нито ще спя на възглавницата твоя,
няма да потъна в ръцете ти,
в ароматните ти бузи.
Няма да спя на гърдите ти
изморена от дългото яздене.
Сънувам, но дори на сън ми мълчиш,
а знаеш, че така бавно умирам...
От обич.

Без теб

И съм там.
На брега на морето
вълните облизват краката ми,
легнала сред сухи треви,
с венци от осили оплетени.
Калинки прекосяват косата ми,
облаците потъват
в сините ириси,
морето измива брега.
Студено е.
Ледени са бедрата ми.
Китките са отпуснати.
Под ноктите - розови миди,
стъклен пясък - бял, зелен, син,
влиза все по-навътре в живеца,
напомняйки за живота
без теб.

Да наливам в устите ви вино

Ако имах малък замък
с няколко спални
и почернели камини,
с десетина легена,
и дузина цокала под старите одъри,
с тежки завеси и балдахини...
Бих поканила всички мои
любими
автори големи и малки,
няколко музиканти,
художници и актьори
да живеем и дишаме заедно,
да се смеем, и пишем,
да танцуваме, и обичаме.
Аз щях да ходя на лов
за глигани и мечки,
щях да нареждам дългите маси,
да наливам в устите ви вино
крещейки от радост,
че сте тук и ви има.
Ала днес съм сама на дивана
с тънкостенната чаша
а в главата ми бръмбари майски
със сребристи верижки
разхождат човеци в градините...

Април 2020 г.

Триста дяволи

Нощ,
полегнала
върху твоето бяло легло,
върху твърдата ти възглавница,
голия ти гръб, зад който се крият
луната и куп уморени звезди,
не ме пускаш,
навил в шепа косата ми -
спиш.
А аз, побеляла от чакане,
стискам безпаметно
камата със зъби, усмихната.
Тази нощ ще изрежа сърцето си,
ще го сложа в краката ти,
а после ще се върна
при тристата дяволи,
за да се правя на ангел,
додето не ми поникнат
крила и ти ми
простиш.

-------------------------------------------------------------------------

© Велислава Кандова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021