Попитай хляба

          На проф. д-р Людмил Бояджиев, кардиолог,
          спасил хиляди животи

Попитай хляба за цената на надеждата,
на зърното за деветмесечната тъмна нощ,
когато всичко равно и безизходно изглежда
под купола на цялата вселенска мощ.

Попитай го, кога е нафора, кога е залък,
тъй труден за преглъщане - дори и в глад!
Кога въздига и кога човека прави малък,
посял в историята рай или пък ад.

За нищетата питай по отрупани трапези.
За ценността на малките изсъхнали трохи.
Попитай хляба и за душите на онези
с неразорани бурени в духовните лехи.

Попитай хляба как зърно в него диша,
как Сътвореното не спира своя ход. .
Покълва житото. И аз за хляба пиша…
С надежда да нахраня целия народ.

 

Исплакана вечност

          На Боян Ангелов.

Горчи ми виното, изпито без приятели,
и със луната търся светлата си половина
отвъд предупреждението от гадатели,
че любовта без виното не е невинна.

Изплуват сенки в мен на знатни траки -
от топли извори струи животът древен.
Във виното що вечност е изплакана...
Екстаз на любовта е да си сам и верен

на светлата си половина, на жената
из ритуалните веселия, с ръце красиви.
Оплела е лозата път около бедрата й,
пресладостния път на всички живи.

И аз съм жив! Отпивам още от очите й
неустоим възторг на гроздето свенливо.
Единственият избор е - да я почитам…
И колкото я любя, виното е по-пенливо.

 

Това не е моята България

          На поета Георги Ангелов

Ти чувал ли си някога щурче,
което през декември пее?
Или премръзнало врабче
дълбоко в синевата да се рее?

Навярно в слънчевия кръговрат
законите на Бог са вечни,
кажи поете, кажи ми брат,
защо сме яростно далечни?

Нима не минаха през нас
и рицари и фесове злокобни.
А днес мълчим, с наведен глас
на господарите сме тъй удобни!

Андрешковски сюжет проклет
за оцеляване в отровно време
е станал бойният ни пистолет -
емблемата на наш‘то племе?

И нямам повече въпроси
към теб, към твоята съдба –
България щом още носи
убийците си на гърба!

 

Светлоносец

          На художника Владимир ПЕНЕВ

Рисувай, художнико, на ръба на страха,
чадърите на лунната усмивка
щади боята след горчивата запивка
танцувай с четката, изтупвай от праха
въздишката на Бог във пълнолетие,
нудистки плажове, облечени в златисто
събличат мислите, поставят ги на чисто
и боси хукват в залезно столетие…
А ти си само ехо от сълзата,
покрила хоризонта със очакване
дали си Вяра срещу вечното оплакване,
или ще пиеш алкохола на тъгата?
Чистѝ излишното, дълбай сърцевината
в зрънцето е сакралното разпятие.
Хармонията е божествено понятие
на Богу милите изпраща Светлината!

 

Днес

          На поета Тенко Тенев

Твоята Тунджа и моята Марица
Плачат за Индже и Петко войвода.
Родината, като уплашена птица,
бърка посоката към небосвода.
Към Светлината в стъкла все се блъска
и няма изход в туй смутно време,
радост посърна и младост дръзка
от празни надежди за мъдро племе
за горди потомци на генерали
свели английските флагове бойни,
уж сме юнаци, а не маргинали,
а си оставаме кухненски воини.
Знам, ще кажат: - Времената са други
Пишурки разни от интернета,
Жадни за слава, болни влечуги,
сеят раздори, страх и несрета.
А ние, братко, теглим хомота,
в памет на мъртвите бием камбани -
да не забравим солта на живота,
дето люти в народните рани!

 

-------------------------------------------------------------------------

© Петко Каневски
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021

   
© E-LIT.INFO