ВЕСЕЛО
Гледах днес как присядаха по крайбрежната улица
старци с весели шапки – всяка с някакъв цвят.
Прелетя птица в синьото, беше май сладкодумница –
прилепи се към ято и забъбри със тях.
Има пейки закотвени – те приканват все хората
да поседнат и видят как подскача дете,
а „Пристанищна“ има край, там, далече, зад кораба,
който сякаш излизаше от платно на Моне.
Виждах синьото толкова, че изгубих си шапката –
беше също тъй весела… Ех, вълшебно е вън!
Днес започна живот – бебе плака пред лятото,
а пък ехото спираше в сладък бебешки сън.
Как започна неделята? Той се спря и се вгледа
в лятно слънце, което в моя поглед пламти.
Търсих шапката весела… Не успях да намеря,
но открих всичко весело в две човешки очи.
ХВЪРЧИЛО
Има толкова много в прозореца денем,
ако слънцето мигне и тръгне си мракът.
Всяка нощ изтънява, обаче я гледам,
как разнася на юли жарта – като факла.
От случайни неща неслучайно е светло,
току-виж и вратата засвети на прага
и зашушне на детството кратко гласчето –
запъхтяно, с хвърчило, което да хвана.
Както всъщност денят ми спокоен пристига,
пулсът вляво спокойно за пътя ми бие
и дописвам за още житейската книга,
но приканвам света – любовта да открие.
И макар че прозорецът гледа на запад,
моят дом не е залез, а е птичата нота.
Просто взех си хвърчило, което оттатък
нощем пада… Но тръгва отново – с живота!
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Стихотворенията са отличени със специална награда в конкурса "РазЛОМени сърца'2020"
--------------------------------------------------------------------------------------------------
ЕДИНСТВЕНИ
Когато се откриваха очите ни
в заченали тъга красиви нощи,
валяха дъждове копринено
и есенното слизаше за още.
И стъпвахме далечни,
и единствени.
Изгубвахме се,
после се намирахме...
Но тайната на всяка наша близост
се криеше в ръцете ни.
Пулсирахме.
Измисляхме дъжда над градовете,
а улиците скриваха се в локви.
Изпращах ти незнайно световете
на женската ми същност кротка.
Разпукваха се макове в сезоните
и падаше в тристишие червеното,
което не залепваше в картината.
Намирахме го в ирис на увереност.
Пътувахме…
Пътувахме намерени
към книжните завои с бели кораби.
И плисвахме живота на зеленото
по тихи хоризонти – в новото.
Полетата запомниха телата ни,
а с времето – щурчета ни засвириха,
но тази песен…
Тази песен – нашата –
за нея в празници камбани бият!
?
ВЗЕМИ ОТ ВСИЧКО
В бръмченето на кошери дочувам сричка минало.
Сгъсти се във очите ми зеленото – от сричане.
Дори не питам времето дали запазих римите
от всички изречения с въздишки за обичане.
И книгата в ръцете ми е с прагове понякога,
но полет от хартията обръща се в синтаксиса.
Запомних светлината ?. Така ще идва лятото –
със жълтото, полепнало по пръстите от нарциси.
Въздъхвах по глухарчета, че думите заспиваха.
Разпуквах световете им и лепнеха по устните.
Аз мога да съм себе си и всеки ред от книгата,
и твоя път от делника, и времето пропуснато.
Откъснах всички ябълки по клоните увиснали.
Така ще паднат сънено презрамките на роклята.
След пръстите по кожата не се изгуби миналото.
И ти остана с времето. Не всичко е изпято!
От твоето присъствие и слънцето е истинско,
и всички изречения, и книгата в ръцете.
Вземи от всичко – сричките и римите написани,
дори несподеленото, но пазено в сърцето!
?
НАТАТЪК Е ЛЕСНО
На моя прозорец, в студените вечери,
се къпят под сенките гълъби бели.
Дали след съня ми за пролет далечна
или е от стихове толкова светло?
Звездите красиво бледнеят в небето,
но всичко изглежда ми някак старинно –
изтъркани улици, голи дървета,
клошар бавно крачи и топли се с вино...
В прогнозата, казват, че плюсове няма
за градуса, който ръцете ми реже.
Как искам да цъфнат кокичета само,
с воали разтворени в двора ми снежен!
И искам на пролет така да ухае,
а в клоните цветни да писне (там) птиче!
Нататък е лесно! То всеки го знае –
ще дишам с мечти и с летеж на момиче.
В поле ще догоня цвета с пеперуда.
И ти ще усмихваш цветята за мене.
А в лятото сетне ще идем за друго –
къпини в ръцете от стих да разлеем!
И пак ще сме влюбени в топлите вечери.
И пак ще се къпят под сенките гълъби…
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Цветкова, Ивелина
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020