Тя каза, че има и друг живот, извън тази връзка.
И се наведе да си върже обувката.
Два възела и една пандела. Примка.
Закачи я на шията си и тръгна.
Привидно необвързана.
А крайчеца на въжето метеше мръсните следи,
които оставяше чистата й душа.
Чиста като лъжица на лъжкиня,
току що извадена от буркан захаросан мед.
Метеше. Досущ лисича опашка.
Естествен косъм. Естествено...
Всяка крачка затягаше примката.
Съдебната скамейка се вие от присмех.
В съдебна зала се влиза с връзки.
Не с примка.
Само необвързаните не стигат възлите
на усмирителните си ризи.
Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Диляна Христова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019