Слънцето

Колко любов
и колко малко
погледи

Убежище

Когато слънцето
с пясъка
дискутира
кой по-силно изгаря,
морето
се превръща
в убежище.

Неродено

Днес се сетих за теб,
днес те заченах
търсейки думи в които
с баща ти се сливаме.
Родих те с нежност
в мойто съзнание,
поставих ти име
силно в контраст.
Спомням си преди дни,
на първото ми дете
дадох му името
след като се роди,
на второто, докато
все още беше в мен.
Ти, мое сетно дете
ще бъдеш родено
неродено,
и с другите ти
неродени братя
ще живееш в мен.

***

Очите ми вече
не се радват
на дните току-що
изминали.
В спомените ми няма
мирис на черно море
и на лято.
Не помня вече розата,
която онзи слепец
откъсна от душата си
и с устните си
ми подари.
Тя отдавна
се превърна в пепел
и времето я разпиля
между пръстите ми.
Не помня огнените думи,
които изричаше,
магическите ласки,
които ми даваше
сякаш без да иска...
не помня, забравих...

Муза

Ако ме търсиш
ще ме намериш
Ако ме намериш
ще ме поискаш
Ако ме поискаш
Ще ме получиш
Ако ме получиш
ще ме обикнеш
Ако ме обикнеш
ще ме нараниш
Ако ме нараниш
ще ме загубиш
Ако ме загубиш
ще се намериш
Ако се намериш
За какво съм ти?

***

Можеш да заснемеш морето
но как ще запишеш шепота му
от черупката на рапана

***

Не дърпай въжето
ако не искаш да чуеш
звъна на камбаната

Вземи ме

Знам че бода
като всяка дива роза
но пък съм бяла
и с една капка
от твоята боя
ще стана жълта
розова
червена

не ме оставяй
на тази витрина
в златна саксия
тук гния, линея
а в твоята
дори от глина
по-цвете
ще съм в нея

---------------------------------------------------------------------------------------------------

© Валентина Димитрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018