* * *

Кучето мрази
всеки нашийник –
макар и по-нов
и по-хубав,
и лъскав.

Хлабавината
усети
ли,
хуква
стремглаво
към свободата си.

ПОЕЗИЯТА
е тайнство.
Разтваря двери,
когато се посветиш
докрай
на любовта.

Вечер в бащината къща

Докато обитаваше
дома ни земен,
с баща ми вечер
изпивахме по ракия.
Той помнеше годишнини ?
комай от всеки ден.
Започваше с:
- Ти знаеш ли какво е днес?
И ако аз не помнех,
говореше
за хора и неща.
Сега го няма тук
и няма кой
вратата да отвори,
да сипе по ракия,
да се чукнем
и ми разкаже
за дни предишни.
…Денят понаболява обичайно...
И ще преброя
в по-късен час
непразничните вечери.
Наливайки на татко мъничко ракия,
ще изпреваря
безмълвния въпрос:
- Да, зная –
от седем дни
преглъщам чашата
на самотата…

28.09.2018 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018