... аз съм мъртъв
отдавна съм мъртъв
под мене зее бездна от думи
и нищо, няма нищо след тях
няма нищо дори и след дъното
лишено от време и слънце
тъмно е
най-живите приятели
мъртви риби
пътуват нагоре
щурмуват потока
самото си раждане
щурмуват
глупаците
пътуват нагоре
подмамени
от хайвера на смъртта
от там са дошли
натам си отиват
мъртви сьомги
без очи
защо беше всичко това
приятели
цялото това отиване и връщане
защо ви трябваха люспите
и подлата слуз по гърба
и как въздухът син и последен
по власинките, по магистралите
на мъртвите ви хриле
се превърна в мехур
от мълчание и още
няколко семейни неща
след които има подличка
старост, миризми, примирение
додатък от минало
оглупяващи спомени –
нищо след нищото
начало без край
край без начало
сух рибен гръбнак
окачен на стената бога
и бог без стена
по която други
ще пишат
други ще везат перата
на птицата
хищно вгледана в първите
глътки на последната
на най-последната
наша вода.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Сава Василев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018