Изповед
Аз няма да забравя този дъжд -
как капките се стичат по стъклата.
Тогава двама бяхме. Изведнъж
почувствах, че наистина е лято.
Нощта бе изумрудено зелена
и беше хубаво като във сън.
За първи път тогава бе със мен.
За първи път. И сякаш че навън
притихна вятъра, дъжда, гората
под този хубав южен небосклон.
Единствено сълзите на тревите
блещукаха, изпълнени с живот.
Това, което дадох ти тогава,
не си мисли, че беше "ей-така".
Че "ей-така" сърцето се не дава
и нито се печели "ей-така".
* * *
Самотни къщи се притискат в здрача.
Светулки пълнятвикаците длани
и ъглите повтарят всеки трепет.
Постой така.
Със ветровете неспокойни
зачертай безкрайното пространство
и продължи свободния си полет.
* * *
По старите пътеки не минавай!
Със есенни листа ги застели!
Че миналото винаги остава
и може би отново ще боли...
По старите пътеки не минавай!
* * *
Една люБов в живота ми са гарите,
забулени от синкав полумрак.
Очакването вечно са събрали те
на всеки заминаващ - идващ влак.
Тревожните сирени на мотрисите
откриват ми далечни светове
и само тази влага по ресниците
напомня, че във мен тупти сърце...
Равносметка
На този свят съм толкова години,
разпъната от истини - лъжи.
Отидоха си - зли, непоносими,
понякога и толкова добри...
Отидоха си. Днес не съжалявам,
за нищо отлетяло не скърбя.
Какво ли друго на човек остава?
- Куп спомени, все есенни лиса.
Понякога, когато се замисля
за моя път, вървян - неизвървян,
усещам - нещичко е липсвало
и нещо съм пропуснала. Не знам
дали била е нечия милувка
или пък дума, дето тъй боли,
дали била е лукава преструвка
на този, с който всичко си делил...
Но все едно. Дошло е вече време
да сбирам всички истини - лъжи.
Тъй всеки своя път ще си поеме.
По моя с мене - кой ще продължи?
------------------------------------------------------------------------------------------
Мая Кутева, "Вълнолом на реалности", Изд. "Алитеа", Пловдив, 2017
------------------------------------------------------------------------------------------
© Мая Кутева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017