Светът на поетите

След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари,
злобни кучета,
системи за локация,
подслушвана,
във бялата си стая
изолирана)
внезапно се оказва
сред Вселената
и тръгва да се скита,
ненамерила
свободната си воля
и забравила
първичната си истинност
и мисия.
Завръщането ù
оказва се болезнено
и някак неизбежно
контролирано.

Душите на поетите
оставят
вратите си по принцип
незаключени.

Есенна целувка

Не усетих как
слънцето
се заплете във клоните
и листата за миг позлати.
Залюля се във тях,
като в мрежа
и търкулна последната румена ябълка.
После
сякаш от нещо се натъжи
и изведнъж
листата окапаха.

И когато потърсих теб
за последен път със очи
и с надежда
в ръцете ми
есенни птици се свряха;
заприприплясваха
и разтърсиха нетърпеливи глави,
аз изтръпнах -
май и теб
ще прогони от мен
този есенен вятър.

И рече Господ Бог

И рече Господ бог
сред тази пустош:
"Дарявям те, дете,
със грешно тяло.
Пази го, научи се
да го слушаш,
угаждай му, но без
да му приставаш!
Помни, че твойта
мисия е друга!
Изпращам те
да служиш като брънка
в "Световната
космическа задруга
на съществата,
носещи разсъдък".
Целта ти е
да се развиеш,
и твоите деца да имат шанса
да стават по-добри
и по-щастливи,
по-отговорни,
докато израснат.
По пътя неминуемо
ще срещаш зли сили
или просто твойте
не ще достигнат
да преминеш брода.
Помни - не срещу тях
и не по хода им,
напряко е брегът,
до който можеш
да пренесеш духа,
да се въздигнеш!
А ако паднеш възнак
в изнемога,
стори така, че друг
да го достигне!"

-----------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018