ТОЗИ ВЯТЪР НЕ Е КАТО ДРУГИТЕ -
не гали косите,
изтръгва дървета от корен.

Този вятър не е като другите -
не носи ухания,
дъхът му е мъртвешки зловонен.

Този вятър не е като другите -
не пръска семена,
сее страх и прокоба.

Но от попуканата,
спечена гръд на земята,
надживели страха
и самотата,
се надигат
крехки,

здрави филизи.
Скоро,
много скоро
ще са силна,

зелена гора -
напук на вятъра...

Реквием за едно птиче

Един синигер днес умря в краката ми.
Бездиханен.

Отрони се като сълза от лятното небе.
Без рани по телцето си.
Умрял във полет.

Спряло е сърцето му,
за миг,
от непосилна болка
или непосилна красота.

Така умират и поетите...

Погалих крехкото и вече мъртво птиче.

И дълго гледах
през сълзи
как Бог
го възвиси при себе си...

Пробуждане

Пробудих се,
но не погалена от слънцето.

Осъмнах
в призрачна гора,

разпъната
между небето
и земята

от озлобени плашила
и гладни кучета.

Лисици дъвчеха
последните трохи от хляба ми,

а гарвани се плискаха
във езерата чисти
на очите ми.

Това не беше смърт,
а гавра и обсебване.

Неоправдан със нищо
пир на тъмнината
и страха.

Спаси ме крехката ръка
на семенце,

от моя капка кръв
покълнало в пръстта...

Песен през сълзи

Днес песента ми,
посивяла, секна,
обесена на сетната илюзия.
Загубих битката.

Превързах раните си
и по бойното поле
броих през сълзи
мъртвите войници.

Със сетни сили
жертвеник издигнах
и подредих грижовно
скъпите си мъртви.

Прелях им вино.
Жито хвърлих в огъня.
И глас издигнах гневен
вместо кръст над тях.

Сълзите ми куршумени
проблясваха във мрака.
И раните се стегнаха
в юмрук.

Загребах шепа
топла още пепел
от могилата
и тръгнах с твърда крачка
към поредната илюзия.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Ружа Велчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017