Съседът
Отсреща в блока, по високите етажи
до късно светеше и виждах даже
човека, чашата и старото му куче
на самота как всяка нощ се учат.
След новините и рекламите омразни
докато чаках някоя звезда да падне
с две огънчета – тук едно, а другото оттатък -
цигарите ни смигаха една на друга в мрака.
Прозорецът от месец вече сляп тъмнее.
Не лае кучето. Звездите падат едри,
предричат гост, достойна старост...
Къде си, братко мой? Къде е Шаро?
Мама
Мама вече съвсем побеля –
стана тънка и лека, въздушна;
и на гърба й усещам крила
щом за кратко в мене се сгушва.
Чувам я нощем – с татко говори,
после спокойно и тихо заспива.
Скоро ще бъдат заедно горе –
топло е там и е много красиво.
Денем прашинки чисти из къщи,
за да е светло когато си иде.
Гледа нагоре, после се кръсти,
но се обръща - аз да не видя.
А на гърба й трепват крилата
гали ги тихият звезден ветрец.
Знам –
ще й литне в небето душата,
но за мен ще отрони перце
пред небесната порта голяма -
благослов да ми прати тя сетен...
Сресва бавно косите си мама -
ореол над главата й свети.
Камъче
Гладко е речното камъче,
чисто е като детско челце;
топло и ласкаво, само че
без очи е родено – слепец,
паднал случайно във бързея
със молитва за тиха вода…
Бясна реката, и хлъзгава,
го излъсква с въртопи и хлад,
търка телцето му в пясъка,
и го мие с внезапен порой:
става то гладко и бляскаво.
И в дланта ми намира покой.
Любена жена
Гърдите си щастливо носи,
извива кръст и задниче подмята.
А под петичките й боси
с усмивка се върти земята.
Молитва
На Иван
Тя има милион лунички
под рижия си небодвод.
О, Боже, за да ги целуне всички,
за всяка дай му ден живот!
Стомната
Тази пълна с печал тежка стомна,
от която аз ден и нощ пия
за забрава, а само теб помня,
носи, сине мой, твоето име.
Към небесните порти, далеко
отпътува ти – как да те стигна?
По коя да поема пътека
и коя планина да повдигна?
Майка ти ляга до мене. Мълчи.
Своята стомна прегръща.
Плаче на сън, но със сухи очи
шета после във празната къща.
Първороден мой, хубав и весел,
отесня ми животът без тебе
и във тежката стомна съм смесил
обич, мъка и бащино бреме.
Стъпки по водата
Все след теб, все след тебе вървях,
взрян във теб. И за всичко бях сляп.
Днес се спънах. Най-после се спрях
и погледнах встрани. И назад.
Планини и поля. Радост, страх.
Под огромното светло небе
мойте стъпки зад мен не вридях.
По вода ли вървях аз след теб?
Зведният ручей
Мама ли пее или нощта е
влязла в душата, сякаш с памуче,
ала тихо и чисто чертае
своя светъл път звездният ручей
да събуди във мене момчето
със косици от слънце и слама
и да слушам гласа от небето:
- Мама пее. Пее ми мама!
Очакване
На Стоян Терзиев
Мъгла над Шумен. И простуда
отгоре в ниското се стича.
Среброто есенно взе Юда
във ноемврийската си притча.
Пристига зимата и с хали
над черната земя се спуска.
А после утрото е бяло.
И бяло в стъпките ми хруска.
Христос се ражда и доброто
поема вече към Голгота.
Една сълза на Бог в окото
ни учи да ценим живота.
Ще зашумят над Шумен буки
и възкресение ще има.
Аз чувам зимните капчуци
как сричат пролетните химни.
Мистерия
Пълнолуние. Петък, тринайсти.
Минус 20 градуса е навън.
И метлите потрeпват, че знай се,
с тях ще литнат жените насън.
Ще захвърлят одеждите бели
на девици, съпруги, сестри,
свойта вещерска същност приели
в часовете до първи петли.
Ще вилнеят на воля, свободни
от тигани, пране, пелени,
от ленивия къщен негодник
и от скучните делнични дни.
Но когато петелът пропее
ще се сгушат до теб призори,
топлината домашна приели
дваж по-нежни и триж по-добри.
Опорна точка
Върху клепача на всемира,
безпомощен като мушица,
човек се ражда и умира
във студ и самота космична.
Завижда, страда, мрази, люби,
страхът си самота нарича...
С несръчни думи, с пръсти груби
човек се учи да обича.
В опорна точка, лост и сила
той своята любов превръща.
Света ли местиш, братко мили?
Или нестройната си същност?
Напъваш мускули и кости,
гръбнакът ти от труд чак пука...
Една мечта, безкрайно проста,
намига ти като светулка.
------------------------------------------------------------------------------------------
© Антонин Горчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017