Всяка вечер се чувствам виновен за нещо –
нещо лошо, което
ми е вгорчило деня.
Дълго ровя в душата си и накрая усещам,
че поел съм наивно
нечия чужда вина.
Е, така между моите делнични грешки,
разпилени случайно
през деня ми нелек,
тази чужда вина като своя усещам –
че без вик съм отминал
един тъмен човек...
Някой хищник заръфал уж общото благо.
Някой пъргав бездарник
до власт допълзял.
Някой, плюл във лицето на човешкото право.
Някой, някой...
А аз съм си кротко мълчал.
А вината без име не само мен трови –
тя на множество хора
вгорчава деня...
Не е моя вината. Но и аз съм виновен –
че денят ни е пълен
с такава вина.
---------------------------------------------------------------------------------------
© Георги Константинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016