На Бойка Драгомирецкая
Дъжд над морето,
елегантен, шептящ –
дяволски кикот...
Огнен нож – и вълните треперят –
морският бог е сърдит –
в кратера мастилен на небето
простреляна чайка пищи...
Сякаш бяло копие,
забито в гръдта на вълната,
платноходка се моли за помощ,
но надменно чадъри от плажа ѝ махат...
Човешката милост отдавна е злато.
Ти и аз – две просекини на погледи –
спасяваме рачета, миди и нежност...
Соленият вятър удавя и шала ти,
а хиляди щъркели с крилете си плачат.
Но вместо реквием от Моцарт
до плажа долитат
варварски звуци на чалга.
И синьо хвърчило самотно се бори за завет.
Но няма страшно,
гардът на плажа единствено него спасява.
------------------------------------------------------------------------
© Анжела Димчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016