След летен лунапарк

Небето
като дъвка се разтегнало
от топлина
от тази хей
до другата топола,
стърчаща като пръчката на захарен памук,
с набучен на върха й облак.

Внезапно плисва дъжд,
за кратко пада мрак,
небето се полепва
по обувките.
А после вятърът,
от въртележката
взел пъстър сешоар,
прочиства
улицата
с духане.

Не аз

Това е ехото.
То търси те, не аз.
Ехти в гърдите ми.
Люлее дробовете ми.
Присвива под лъжичката.
Пулсира в слепоочията.
Остъргва гърлото.
Изпива наведнъж сълзите ми.
То търси те, не аз.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016