* * *

разрязах мрака
с острие от пепел
нарисувах си омая
от въжделения
постлах там в светлосиньо,
белязано с парфюм и шоколад,
рози и надежди
и сянката ти
нея ти откраднах

Особен въпрос

Лятото си тръгна тихо вчера.
Опустя брегът. Морето посивя.
Капчица не мога да намеря
ни от дневна, ни от нощна синева
във очите ти да засиява.
Есенният дъжд й праща първи знак,
мокри синевата до кафява,
докато брегът осъмне бял от сняг.
Утре всичко пак ще се повтори,
лятото ще се завърне на брега
и в морето, и в небето горе.
А ще сме ли постопили от снега?

Молба

Не те преболедувам –
не знаех и не зная как.
И тъй неизлекуван
ще се преправям в кукуряк,

защото тази болест
на уж достига своя край.
Едно сега те моля –
за всеки друг да бъдеш рай:

когато се преселя
навеки в пъкъла свиреп,
понякога в неделя
там вместо Бог да виждам теб.

Аритметична дилема

Обичахме се вчера.
Беше рай.
Разделяме се днес
горчиво, с трус.
Какво сега –
начало или край,
една любов по-малко
или плюс?

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016