Цяла нощ без да спрат,
цяла нощ и в съня ми вилняха,
поломи се тополата
и приклекна извитата стряха,
притаиха се кучета,
птици скриха глави под крилата,
потопи се земята,
семената зелени умряха.
И нахълтаха вкупом
трима живи и много умрели.
Да не съм ги калесвала
да ги гледам прозрачни и бели!
Да ми дърпат косите,
да завиждат, че още съм жива,
да ми сочат пороя
и удавена - моята нива.
Няма аз да извикам,
няма даже сълзица да пусна.
Кръв тече по челото
и от моите пукнати устни.
Цяла нощ, цял живот,
цяла вечност ме мъчиха тия,
чийто кухи очи
и отровни езици ме пият.
Отвори се, небе,
като памет дълбоко и синьо.
Тя навярно е там -
оскърбената моя родина.
Ще изтрия лицето й, ще се вдигна
и вмиг ще прогледна.
И сред нейните първи заселници
нека бъда последна.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Рада Александрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016