Българка
Гордея се , че съм българка.
Жена съм –
по-силна от всичките други.
Сама отглеждам децата ни –
препускам в игрите им луди.
Ревностно всяка стъпчица пазя
и всеки миг отброявам.
Мечтите им вечер до късно извезвам
С бели, зелени, червени мъниста.
Нощем не спя, за да ги галя –
нищо, че ръцете ми са груби.
Сутрин рано горещия хляб разчупвам –
дните им със сол и любов да засея.
Годините бързат,
дълбаят в лицето ми
строгите черти на Балкана.
Но знаете ли
колко нежност
е скрита в сърцето ми?!
Макар че носи от векове рани…
Гордея се, че съм българка –
Жена, по-силна от всичките други!
Левски
„Ти ни трябваш и днес, Апостоле!”
Орлин Орлинов
Дяконе, Апостоле, Учителю Левски!
Толкова си млад,
а със Земята ни заедно си израснал.
Във всеки от нас живееш,
но никой не знае къде си.
Пред потерите ли неуловимо бягаш,
себе си ли вглъбено търсиш
или някъде безстрашно
потерите гониш…
Ни един поет не докосна
твоята песен,
ни в една картина
не се побра любовта ти.
Как да събудим тогава
твоите думи,
твоите мисли,
твоята обич в сърцата ни…
Към върха
Потънали в пътеките потайни,
в омаята на билки и треви,
усетили едно вълшебно тайнство,
нагоре към върха вървим.
Следите ни – еленови копита,
а шепите ни – изворна вода.
Сърцата ни – една любов открита,
душите ни – небе и свобода.
Подава ни криле духът планински.
Сега сме толкоз близо до върха!
Летим в очакване над нас да плисне
на този слънчев свят смехът.
Следите ни – еленови копита,
а шепите ни – изворна вода.
Сърцата ни – една любов открита,
душите ни – небе и свобода.
Магия
По първи петли тихо ходя из двора
и с мънички дрешки просторите кича.
Сърцето ми с радост ще се разтвори
щом слънцето утре над тях занаднича.
Щом вятърът с нежност ми заговори
да вярвам във новия ден и начало
ще литнат и моите мисли нагоре
с магия за обич света да запалят.
На Бог да се молят – все тъй да обичам ,
да дишам с Земята , да пея с Балкана.
Вярна да бъда и без да се вричам
билки да нося за всякаква рана.
Клисурската камбана
песен
От планините пролет ли полъхне
и оживеят битките отново
Клисурската камбана не замлъква –
Звъни, разнася огненото слово.
Припев: Издигат ни крила до върховете,
където пак героите се раждат.
Където се прегръщат ветровете,
събрали свобода, любов и жажда.
Звъни, звъни тревожната камбана.
Стоят на стража белите морени.
От кладенеца пак излиза Цана,
повежда синовете ни спасени.
Припев...
Звъни, звъни безсмъртната камбана.
Безброй, безброй са паметните знаци-
в земята ни , тъй малка ,но голяма
на всяка педя кости на юнаци.
Припев...
Коледна песен
Цялата нощ ще се сипе снегът,
за да натрупа пак празничност бяла.
И ще се стопли отново светът
от любовта на звезда засияла.
Припев: Коледа, Коледа там край елхите
хора големи превръщаш в деца.
Приказна Коледа, пускай шейните,
всички те чакаме като деца.
Ето виж, слиза от малка шейна
Коледна тайна по детски любима.
Тя ще отключи денят с добрина
бяла пътека до всеки дом има.
Припев: Коледа, Коледа там край елхите
хора големи превръщаш в деца.
Приказна Коледа, пускай шейните,
всички те чакаме като деца.
Свещи Христови в елхите горят
шепот божествен в сърцата притихва.
Звънват камбани над целия свят.
Устните шепнат най-чисти молитви.
Припев: Коледа, Коледа там край елхите
хора големи превръщаш в деца.
Приказна Коледа, пускай шейните!
Дай ни надежда и топли сърца.
Птицата
на Рая
Звънът на смеха ти
издуха гнездото на твоето детство.
Като на птица
е леко сърцето ти.
Не виждаш мрачните облаци.
Не вярваш, че вятърът
сменя посоката.
Като на птица
е леко сърцето ти.
Щом раните заздравеят
веднага забравяш бодлите.
Въздухът трепва.
Искаш по-бързо
да отлетиш…
А достатъчно ли са силни
крилата ти…
Песни
за пиесата „Майстори“ на Рачо Стоянов
I.
Безпомощно отпускат се ръцете ни,
прекършили във мрака своя полет .
А от зори закрила е лицето си
маскираната като късна есен пролет.
Изтича топлината от дома ни,
под стряхата гнездата опустяват.
Разсипват се безхлебни дните –
не птичи цвят, а снегове навяват.
Изсъхна разцъфтялото доверие,
в сърцата ни е накипяла злоба.
И мрачни мисли като във поверие
обгръщат ни, вещаят зла прокоба.
II. Завръщане
Дарове скъпи реката отнася.
Вест закъсняла къде да почука?
Чуждите дарове стягат снагата ти.
Птица бездомна бездомно закука.
Съхнат цветята на китки не станали.
В менци ковани – вода ненапита горчи.
Жарят душите години изстрадани,
клетвени думи, помолили прошка очи.
III. Незнаен майстор
Цветята като живи! Пеят птиците!
Лозите натежали се привеждат.
А там високо над полиците
две хубави очи ресници свеждат.
Незнаен майстор. Златни му ръце.
В дървото врязал болките човешки.
И с огън от изгарящо сърце
изкупил всичките си земни грешки.
* * *
Не съм дете.
Не можах да извикам
„Царят е гол.“
И стискайки все по-здраво
и здраво
езика зад зъбите,
съвсем онемях.
Ослепях за голотата му.
Ледено слънце
Портата счупена.
Няма път по пътеките.
Прагът от чакане побелял.
Ключът ръждасял.
Ключалката в скреж.
Лампата свети студено.
На студения огън
чаят завира.
Наливам в самотната чаша.
Нещо пропуква – тишината се чупи.
Утре през окъсаното перде
ще ме целуне леденото слънце...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пенка Грошева, "Ледено слънце", Издание на "Инфофижън", Ловеч, 2015