Не съм се посветил
на лесна слава, затова
стихът ми е така изчистен от:
размекващите: „Ах!“ и „Ох!“,
от вплитането на
слова възвишени –
във евтина еротика.
Стихът ми,
понякога от болка натежал,
жадува
за атом кислород
сред въздуха нечист
на ниското…
Стихът ми –
въже от делнична задъханост,
с което небесата ме придърпват…
И все така
е безпощадна буйната трева
към думите ми-стъпки,..
Но съм призван
да се стремя нагоре – към
примамливата светла непристъпност
на Смисъла…
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015