Неизбежни неща, неизбежни неща ще се случат.

Дъждовете валят – тъй студени в нощта и беззвучни,
дъждовете валят… От Христа насам тъй продължава.
Неизбежни неща, неизбежни неща приближават.
Няма никой…В дъжда се стълпяват нещата незрими.

На езика на смъртните – тайна е тяхното име…
В полунощния час се усеща дъхът им тъй близко.
Очертания смътни стъклата студени притискат…
Няма никой. Душите са само тревожни и будни
Под далечния тътен на тази вселена безлюдна…
Плъпват сенки и нейде в дъжда странни звуци се раждат.
Неизбежни неща, неизбежни неща ни обграждат…
И се сбъдва поред всяка буква в Свещената книга –
Всеки помисъл, жест, всеки грях, всеки страх ни застигат.
Дъждовете валят, като в треска се моли капчукът…
Неизбежни неща, неизбежни неща ще се случат.
И се лее дъждът – Божи пратеник в свят безутешен
Неизбежният кръст ни причаква сред сънища грешни.
И от дланите капе кръвта ни – отровна и тъмна…
Но следи от пироните няма, когато се съмне.