Улулица
една друга земя
една земя огън птица
преродили са старите ябълки в градината
тази година
бледи жълти петна по сухата трева
върху неокосените това лято
надгробни могили
една пепел земя
една ничия
майко
2001, сп. Кръг, есенен брой
Седнала на прага на бабината къща
майка ми бавно си бели яйце.
Утре си идва американеца, вика.
Дядо ми с девет години психоза
девет години - недей, бе, не мога
недей, бе, неща – отвътре от одъра.
От кой край да подхвана лехите, бабо, сега?
1999
Къпането на гълъбите и врабците
би могло да бъде виртуално
в праха пред голямата плачеща върба
в градината пред царския дворец
чупя клечки пия чай
с него поглъщам и малкото забравено
балканско спокойствие витаещо наоколо…
Двойка шумни метачи в градината разпъди
и гълъбите и врабците
Тъкмо споделях горното с продавачката в селската кръчма
заваля по обед 20 априлий лето 2000-но
точно сега ли когато се връща японката от Япония
а мене тази сутрин ме зарадва новината за една книга
точно сега ли такъв порой
малката суха река повлече детство и история
такъв порой клатеха глави столетници помнещи
други столетници не е било…
Без детство и история
животът ни внезапно стана безпределен
(н)и Тук (н)и Там…
Когато реката се оттече и отново стана суха
незнайно откъде огромни камъни на грамади
по цялото корито свидетелстваха упорито
че тук се бе случило нещо
2000
На брат ми
омара
по листата
немота
лятна жега полунощ е
събирам сухи есенни листа в градината
а до нападалите ябълки и дивисила
поникнала звъника
вали
лястовици в паника
по разтеклата се гръд на небето
от запад пурпурът пее
елак
песен на голишарка
и дървояди
отегчена от вятъра
свивам колене
измислена пътека
цяла поляна
с цъфнали глухарчета
невъзможна хегемония
балкон
и ъгъл в който свети
изтравниче
гигантски смърчове
въртиопашка рони семки
от шишарка
“нищо
изкуството е нищо”
Уайт
Като в сън далечни кули
с преплетени шии на живи лебеди
и захаросани фойерверки
от които не можеш да не опиташ
Твоята ръка не е
Моята ръка
Ето моята ръка
Ето твоята ръка
Не си давам моята ръка
Наталина на 3г и половина
В твоите очи денят е рехав
Като ириса на пеперуда
В моите очи нощта е изместена
Към хребети и комети
Моите очи и твоите очи
Дали правят денонощие
Тук една есен значи много
Там една луна твърде малко
Тук-там в нас есента
И луната се привличат
В браздите една жена
заличаваше следите –
тази пролет писмата ми до теб се губят
Венеция в един късен следобед
Площад Сан Марко
умърлушени удължени сенки
в следобеден сън
тийнейджъри пушещи сладко
кока с лула
удивително празни ресторанти
и гълъби скитници
луди за зърна
тежко слънце
в позлатата на конските опашки
величието на двореца все още
дожите и тези японци
гледам и уж се мая
Чуждестранни пасажери
плуващи по тихото вълнение
на безграничното си лутане.
Гондолите са закотвени
в края на века закотвени.
Тръпчив привкус
на прозрачно зелено море
това е само унес за Венеция
Мръква
над Венеция
все по-силен мирис на отлагания
Венеция
люлея се по името й
в чийто свършек има нещо мое