Тъжни есенни листа, които
след последния си танц със вятъра
примирено се свиват
върху плочките.

Смитат ги набързо с прахоляка
и угарките
в близкия контейнер.
В чашата от порцелан пред мен –
ни следа
от изпитото кафе.

Само в мене
нещо - есенно и безнадеждно -
се е утаило…

------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015