на Радост

има пролети в които снеговете са по-очаквани от бухналите облачно дървета
има места които искаш но никога не можеш да избродиш
толкова си нисък
има надежди които те хващат за гърлото и оттам нататък стъпките ти

стават преплетени
има сложни мисли които ти убягват като петнисти гълъби като гълъби стрелци
хвърлящи се в бездната има толкова много начини да се справиш
със самотата или с нещо друго
с любовта си най-вече
не ме карай сега да изреждам всички прекъснати в зародиша си любови
защото зародишът е изменчив и колкото повече попадаш в захапката
толкова повече рискуваш да върнеш началото
пиши ми
ще започна начаса да свалям корите на дърветата
така ме отвръщават дървесните червей
да изгорят от слънето ако щат тези трупове лишени от външността си
вътрешност без лице
а после и аз ще замина

                    пак на Радост

когато за първи път отворих пощата
не очаквах оттам да излетят прилепи ястребови опашки
навън вали ръми дъждец и няма нищо за разказване
толкова е непосилно времето
че ми се иска никога да не свършва

                    на А.Д.

заради обич отровени клони
през по-голямата част от деня е тъмно
хоризонтът се стапя във врящите езици
безумията на нощта разбиват тишината

да не го търся нито там
нито където и да е
после ще се видим каза

после ще се видим
така ли нещо обърках
или нещо не направих
на мен пък не ми пука за тебе
отвърнах
черното слънце е най-марковия път
ако искам да тръгна
и на какво ще разчиташ
на света че е добър
не, че е зъл
не е зъл
на света не му пука за тебе
болезненосладко е живее в агония
там е опасно
в агония
искаш да кажеш че отърване няма
че светът си мечтае за края
нещо такова
като това че бухнаха в цвят клоните вчера
и босилека тръгна
и тревите тръгнаха
и смехове и закачки
къде е тук края

време е да пораснеш и в тази страна, Фю

                    на VV

степ
степ
степ
степ
и вятърни
мелници
изгубили
вятъра
Унгария
като
Украйна
вихрушката
като
радост
сънят
като
радуга не
като
родина
писъкът
като
незавръщане

унижените
крила
на лебедите
хвърлят
сянка
върху
проклетото
време

                    на Й.Е.

и тези голи клони от предградията
като в буколика тихо е
земята под краката ми е бяла захар, кокаин
някъде горе трябва да е пътеката за връщане
уви, не бих могла дълго да се взирам
пусто е

после следобедът
кучешкият следобед на ноемврийската зима
разпиляните житни класове на прага
когато си нахлузваш обувките и изтичваш
за фиде и черен пипер наблизо е
навръщане
само издръжливи селянки въртящи се из кошарите
и усмивката им която единствена прави знак за присъствие