Калисто 01

На върха на един бор, точно пред страничния вход на болницата беше кацнала сипка. Върхът на бора стигаше до прозореца на операционната зала. Тази вечер залата беше празна. “Операционните зали винаги изглеждат малко празни”, чу сипката преди да се спусне от дървото. До дървото имаше кошче за боклук. “А поради това и малко тъжни”, сипката не разбра от къде дойде гласът. Сети се,че годината изтича. “Може да е на старата”, каза си тя и без дастрада от студа с пълна гушка отлетя към укритието си. На другия ден прозорецът на залата светеше в силна бяла светлина.

Хора в бели дрехи сипваха нещо в чаши, пиеха. До тях на висока маса с отво- рен череп лежеше жена. Изглеждаше стара. Сипката се взря в лицето й и потърси следи от тъга, но то беше спокойно, прекалено спокойно. И другите лица не бяха тъжни. Сипката се ослуша, но гласът го нямаше. Погледна пак през прозореца, чашите бяха празни.

“Залите и чашите понякога си приличат”, помисли си тя според птичата си логика и чашите й се сториха тъжни, много тъжни. Доволна откритието си, тя се спусна към кошчето.

Калисто 02

светлината в стаята ми жужи от дълго време. два чифта обувки от есента и вестник с едногодишен абонамент. гардероб, който единствен ми говори. напуквания постените. пропускам часове 

сутрин е. хол на горния етаж. кутии суха пръст. няма много неща на етажа. ергенска стая и други две, необитаеми. празни стълби,след последнато стъпало стъкло. аз съм отвътре на стъклото и гледам зад стъклото една гола шир не ми се иска да съм там. писнало ми е да съм тук, но не ми се иска и да съм там. слизам. първо по себе си, после по стълбите, в повторенията ни никога отвесни. слизам по хаоса в този дом където говоренето сгъстява мозъчната ми течност.

на последното стъпало избухвам и започвам отново.стъклото отново.
парчета отново.бризът. дишам. спирам да дишам.

светлината става бяла
съвсем бяла
светът се е
наситил

когато стигнеш до бялата пътека на моя замък
пристъпи два пъти и викни ще се отвори врата
на една малка тераса трева или птица онова не
познато цвете няма да е по-отчайващо от зани
манието с дългите нагънати вътрешности, каз
ваш силвиите не поливат градините си не пом
ня да съм носила такова име да съм носила та
кива две или повече имена но не и онази равн
ина на бих се прибрала у дома бих се прибрал
а заради бръмбъра щуреца и калинките не, не
бих се прибрала изобщо не съм от приказките
нямам малка къща лявото ми коляно не си ти
а другото сестра ти ти казваше виж колената
са по две патиците са по две п овечето са по д
вама но направи една крачка назад и всичко побеля

когатостигнешдобялатапътеканамоязамък
пристъпидвапътиивикнищесеотвориврата