Още само пет милиарда живот./Така твърдят учените/. След толкова милиарди земни години светлик... След толкова извисяващи чувства и приземяваща ненавист и всичко останало между плюс и минус.Безкрайност в осветеността на душите. И тогава да свърши пътят ни към съвършенството на Светлината?...
Мислим се за най-висшите създания в тесните ни земни граници. А все не можем дори с тая зареяна, понякога случайно стигаща до нас светлина, да се съизмерим. Казват, че Големият взрив е създал нашето Слънце и планетата Земя във времето отпреди пет-осем милиарда години. Вероятно сме стигнали някъде до средата на слънчевия живот. Живот ли? Съществуване на газове. И на земни ядове. Разпадане, разпадане, разпадане...
И всекидневието ни тук, точно тук - далеч от Слънцето, Луната и Звездите/и в сдъвкани въздишки по тях/ - непрестанно разбива душите ни.
Но, Господи, от тези малки взривове/макар и тъй рядко/ не се ли ражда Светлина и Топлина?
ДОРИ КОГАТО клоните на бора
се привеждат от снега и земното притегляне,
върхът - като стрелка магнитна -
отстоява правото
да е ориентир към небесата.
***
Защо не съм високо рееща се птица
и всеки хвърпен камък на обида или низост
да не достига небесата ми?
Жена
Душата ти -
предизвикателство за полети...
Небе,
осеяно и денем с неизследвани звезди.
Жарава привечер,
обсебвало изцяло Яворов,
за да превърне в млечен път
любовния му стих.
Информационни времена
Във виртуалния всемир
децата търсят своя остров на съкровищата.
Защо?
В памет на Блага Димитрова
Всеки отговор
се забива
като клин
в Стръмнината...
И по него изтегляме -
все по-нагоре,
нагоре -
въжето
от вплетени мисли: "Защо?"
Тъй боли,
но навярно е нужно,
когато докосваме Смисъла,
да ни повличат
въпроси и думи.
Тогава,
въртяни надолу,
се врязва в очите ни
простата истина -
че тревата,
без да пита защо,
е пробила през камъка.
АЗ ВЯРВАМ във ръцете на офталмолога,
призвани да ми върнат
Светлината.
И на дарителя,
оставил част от своите очи за мене,
съм повярвал.
И искам вярата в човека да опазя -
за този някой,
повтарящ заклинателно,
че за извадено око -
с око се плаща...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© Сайт за литература, 2016