Внезапна белота. Изведнъж просветля. Една снежинка целуна окото ми. Тя е светла, но самотна сред студените си посестрими. И може би търси малко топлина. Затова неслучайно избра спокойствието зад завесите на клепачите. Окото ми я приюти.

Но само за миг. След това тя стана топла, прозрачна сълза. И се стече по миглите. В какво се превърна? В полускреж? В полусълза? Или - и в двете заедно? Загадка. Обаче, без нейния допир, белотата на зимния ден не е вече същата.

Това е всичко. Превъплъщенията на една снежинка, силно наподобяваща на неочаквано наваляла любов.

НЕ ДЪЖД -
любовно обяснение
разтвори с ласката си
пъпките на розата.

ЩЕ НИ ПОДЕЙСТВАТ ЛИ
цъфтящите липи
да се разкрием
или - на чаша чай -
в хербариум от спомени
да се превърнем?

Летен дъжд

От
топлите
ли,
водни
струи
мокрото
дете
извлече
одата
на
радостта
си?

ПЛАНИНСКИТЕ ВЕРИГИ -
застинали целувки
на Бога със Земята.

ДЕТЕТО НЕ ОСТАВИ ЗАЙЧЕТО СИ В АВТОБУСА.
Така разбра съвета -
по време на почивката
да вземе ценните неща със себе си.

СТИХОВЕ -
луди мустанги,
препуснали из сънните прерии...
Космос от обич и горести...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© Сайт за литература, 2016